Вече се предлага яка за кръгли преминавания в различни диаметри, покривен маншет за тавански прозорци в различни размери и универсален външен ъгъл за квадратни преминавания, като комин.

Конкретни размери и приложения:

• Маншет Ø 80 - 125 мм за кръгли преминавания

• Маншет Ø 360 мм за кръгли преминавания

• Покривен маншет 550 мм за тавански прозорци

• Покривен маншет 780 мм за тавански прозорци

• Покривен маншет 1140 мм за тавански прозорци

• Универсален външен ъгъл за квадратни преминавания, като комин

С тази система можете лесно, бързо и водонепроницаемо да изпълните всяко преминаване на покрива с продуктите на SIGA.

CLT е само един от видовете масивна дървесина. Терминът mass timber обобщава композитни дървени материали, съставени от множество дървени елементи, съединени така, че да повишат общата здравината на панела.

Други видове масивна дървесина включват:  

• Лепено-ламинирана дървесина (glue-laminated timber) – подобен на CLT, но при него слоевете се ориентират в една и съща посока, а не перпендикулярно един на друг, което го прави подходящ за елементи с натоварване в една посока, като колони и греди. Често се използва в комбинация с CLT в едни и същи сгради.

• Дебело ламинирана дървесина (Brettstapel или dowel-laminated timber) – е вид конструкция от масивна дървесина, която не изисква лепила. Вместо това, се използват дървени дюбели за свързване на дървените елементи. Дюбелите имат по-ниска влажност от околната дървесина, така че те абсорбират влагата и след сглобяване се разширяват, заключвайки дървените парчета заедно. Благодарение на „заключването“ Brettstapel позволява използването на дървесина от по-нисък клас, за изграждането на носещи стени.

• Mасивни шперплатови панели (mass plywood panels – MPP) известни още като ламиниран фурнир (LVL) – са една от най-новите форми на масивно дървено строителство. В този случай дървените фурнири - много тънки резени дърво или кора - се залепват заедно, за да образуват панели за структурна здравина. Едно от предимствата на MPP е, че те позволяват използване на по-малки дървета и по-нисък клас дървесина. 

2. Дългите дъски се рендосват механично от всички страни според необходимите спецификации. След това се набиват плътно една до друга, за да се елиминират евентуални фуги, и върху горната им повърхност се нанася лепило. Дъските могат също да бъдат залепени една за друга, ръб до ръб, за да се подобри херметичността. Следващият слой дъски се залепва отгоре в перпендикулярна посока.

3. Процесът на залепване и подреждане продължава, докато всички слоеве бъдат поставени, след което панелът се пресова механично. CLT панелите обикновено се състоят от три до девет слоя, в зависимост от изискваната спецификация.

1. Бърз и лек монтаж

CLT е по-лек от традиционните конструктивни материали като бетон и стомана, което според специалистите го прави по-безопасен и по-лесен за използване при строителство. Освен това, тъй като панелите се изработват с прецизност според спецификацията във фабрични условия, се спестява време на строителната площадка. Строителният процес обикновено е и по-чист, тъй като отпадъците могат по-лесно да бъдат събрани и рециклирани във фабриката.

Според скорошно изследване, което моделира стотици различни типа многоетажни сгради, въглеродният отпечатък на конструкции от масивна дървесина е средно с 35% по-нисък спрямо еквивалентни сгради от бетон и почти с 50% по-нисък от тези, изградени от стомана.

Строителството с масивна дървесина се разглежда като един от начините за справяне с климатичните промени, тъй като дърветата абсорбират въглероден диоксид, докато растат, а този въглерод се „заключва“ в конструкцията на сградите. Рециклирането на дървесината в края на живота на сградата помага този въглерод да остане извън атмосферата за по-дълго. За да има действителна полза за климата и околната среда, дървесината трябва да произхожда от гори, управлявани по високи стандарти за устойчивост.

4. CLT материалът е красив

Кръстосано ламинираната дървесина, както и много други форми на дървено строителство, е изключително естетична и може да направи сградите по-приятни за живеене и работа. Знаем, че разходките в гората са полезни за нашето здраве и благосъстояние, а е доказано, че болнични пациенти се възстановяват по-бързо, ако от прозореца им се виждат дървета.

Но и вътрешни пространства, в които има дърво, могат да ни влияят положително. Проучвания показват, че животът или работата в помещения с видими дървени повърхности намалява стреса и подобрява настроението. В едно изследване ученици, които учат в класни стаи с открити дървени елементи, показали по-ниска сърдечна честота и по-малко признаци на стрес.

Под „добро проектиране“ се разбира засилено внимание към енергийната ефективност както при саниране, така и при ново строителство. Това внимание е обект на регулация на различни нива – започвайки от стратегията „20-20-20“, която цели:

🔻 намаляване с 20% на емисиите на парникови газове

🔻 намаляване с 20% на енергийното потребление чрез подобряване на енергийната ефективност

🔝 покриване на 20% от енергийното търсене в Европа чрез възобновяеми енергийни източници

За постигането на тези цели разполагаме със законодателните инструменти, насърчаваща използването на енергия от възобновяеми източници.  Директивата подчертава, че в процеса на проектиране архитектите и урбанистите трябва да вземат предвид оптимална комбинация от възобновяеми източници и високоефективни технологии. Освен това се акцентира върху необходимостта от преодоляване на дефицита на информация и обучение, особено в областта на отоплението и охлаждането.

Директивата за енергийната ефективност на сградите има за цел декарбонизация на европейския сграден фонд до 2050 г.

В този контекст, от 2025 г. държавите-членки няма да могат да предоставят финансови стимули за инсталиране на котли, работещи на газ, петрол или въглища. Изключение ще се прави само за съоръжения, които:

• Вече са били част от одобрени инвестиционни проекти

• Използват значителен дял възобновяема енергия в комбинация с други технологии (като термопомпи)