Бутик за инженерни решения - НАУЧЕН ХЪБ #енергоефективностБутик за инженерни решения - НАУЧЕН ХЪБ #енергоефективностhttps://www.phshop.bg/blogs/tag/енергоефективностTue, 14 Apr 2026 01:47:52 +0200http://zoho.com/sites/<![CDATA[Рекуперация на енергия от отпадна вода (WWHR) – умният начин за пестене на енергия!]]>https://www.phshop.bg/blogs/post/rekuperaciya-energiya-otpadna-voda-wwhr-umniyat-nachin-pestene-energiyaВсеки ден, когато взимаме горещ душ, ценна топлинна енергия буквално изтича в канализацията . Вместо да губим тази топлина, можем да я използваме повто ]]>

Всеки ден, когато взимаме горещ душ, ценна топлинна енергия буквално изтича в канализацията. Вместо да губим тази топлина, можем да я използваме повторно! Системите за възстановяване на топлинната енергия, съдържаща се в отпадните води улавят загубената енергия и я използват за предварително загряване на студената вода. Така душовете ни стават по-ефективни, екологични и икономични.

Как работи WWHR за душове?  

  • Стъпка 1: Топлата отпадна вода от душа преминава през топлообменник.
  • Стъпка 2:  Топлообменникът предава топлината на входящата студена вода, като предварително я загрява, преди да достигне до душа или бойлера.
  • Стъпка 3:  Тъй като водата вече е затоплена, вашата инсталация използва по-малко енергия за достигане на желаната температура.
Този процес води до значително намаляване на разходите за енергия и подобряване на цялостната ефективност на вашия дом или бизнес.

Защо да изберете WWHR за вашия душ?  

💡 По-ниска енергийна консумация – Възстановява до 75% от загубената топлина.
💰 По-ниски сметки – Намалява нуждата от допълнително загряване на водата, което води до по-ниски разходи за енергия.
♻️ Екологично решение – Ограничава загубите на енергия и намалява въглеродния отпечатък.
🔧 Минимална поддръжка – Дълготрайна и надеждна система, която изисква минимално обслужване.
🏡 Съвместимост – Работи с повечето съвременни душове и отоплителни инсталации, без да изисква сложни модификации.

Колко енергия изразходва вашето домакинство за душове? 
​(И как да я намалите наполовина!)  

Знаете ли, че душовете са един от най-големите енергийни разходи в дома?


  • Ако семейството ви ползва душ 1 час дневно при температура 40°C и дебит 9.2 литра/минута, със студена вода 10°C, енергията за загряване е около 19.22 kWh на ден.
  • За една година това е около 7,000 kWh, което е количеството електроенергия, което две средностатистически домакинства използват за цяла година!


Инвестицията в WWHR е един от най-интелигентните начини за намаляване на разходите за енергия и подобряване на устойчивостта на дома ви. А ако се приложи в хотели, фитнес зали или други търговски обекти, ефектът ще бъде още по-значителен!
Решението

За кого е подходяща WWHR системата? 

  • Домакинства – за намаляване на енергийните разходи.

  • Хотели – за пестене на разходи при високо потребление на топла вода.

  • Фитнеси и СПА центрове – където душовете работят през целия ден.

  • Индустриални сгради – за повишена енергийна ефективност.

Бихте ли подобрили вашата баня с WWHR система?  

]]>Tue, 25 Feb 2025 10:05:58 +0200<![CDATA[Проучване: Енергийно ефективни реконструкции. Намаляване на въглеродните емисии и енергийните разходи]]>https://www.phshop.bg/blogs/post/Проучване-Енергийно-ефективни-реконструкции.-Намаляване-на-въглеродните-емисии-и-енергийните-разходиРазглеждат се последиците от използването на различни строителни материали за топлоизолация, фасади и прозорци, както и различни сценарии за снабдяването с електроенергия – въглища, природен газ и комбинация от вятърна енергия и енергия от биомаса.]]>

Строителният сектор е отговорен за около 40% от общите емисии на CO2 в световен мащаб. Известно е, че реконструкциите с цел повишаване на енергийната ефективност на съществуващи сгради (т.н. Passive House Retrofit) намаляват експлоатационните емисии на CO2, но също водят и до допълнителни неексплоатационни емисии при производството, поддръжката и изхвърлянето на материалите, използвани за реконструкцията. Затова съществуват проучвания, които измерват плюсовете и минусите на т.н. retrofit и осведомяват за общия (нетен) ефект. Едно от тях анализира въглеродния баланс на сгради, реконструирани по два стандарта – Passive House 30 (PH30) и Passive House 50 (PH50).

(PH30 – реконструирана сграда с потребление на енергия от 30 kWh/m2; PH50 – реконструирана сграда с потребление на енергия от 50 kWh/m2)


Резултатите накратко

Разглеждат се последиците от използването на различни строителни материали за топлоизолация, фасади и прозорци, както и различни сценарии за снабдяването с електроенергия – въглища, природен газ и комбинация от вятърна енергия и енергия от биомаса. 

Резултатите показват, че енергийното подобрение на сградната обвивка при реконструкции води до високи нетни спестявания на енергия през жизнения цикъл на сградата след реконструкцията. Изборът на материали като топлоизолация, облицовки и рамки на прозорци оказва влияние върху емисиите на CO2 на реконструираната сграда по време на фазите на производство на материалите, тяхната поддръжка и изхвърлянето им при края на живота на сградата или материалите. Най-високото спестяване на нетни CO2 емисии е при максимизирането на използването на дървен материал за топлоизолация, облицовки и прозорци независимо от начина на сдобиването с електроенергия. Нетното спестяване на енергия и CO2 емисии е най-високо при стандарта за пасивна реконструкция PH30 (реконструирана сграда с потребление на енергия от 30 kWh/m2), където експлоатационните спестявания са в пъти по-високи от неексплоатационното енергийно потребление за монтажа на новите материали. Въглеродното оптимизиране на снабдяването с електроенергия намалява както експлоатационните, така и неексплоатационните емисии при пасивни реконструкции.

Резултатите в детайли

Резултатите показват, че експлоатационните емисии на CO2 намаляват с между 50% и 82% в реконструираната сграда в зависимост от избрания реконструктивен стандарт „Пасивна къща“ с малки отклонения между сценариите за електроенергия. Неексплоатационните емисии на CO2 представляват между 4% и 25% от общите CO2 спестявания в зависимост от избрания реконструктивен стандарт „Пасивна къща“ и избраните материали. Неексплоатационните емисии намаляват още повече при ситуация с природен газ и вятър/биомаса за производство на електроенергия вместо въглища. Използване на природен газ или вятър/биомаса вместо въглища може да намали въглеродните емисии съответно с 32% и 77%. Внимателният подбор на материали за реконструкция може да увеличи нетните спестявания до 68%, особено при използване на дървен материал. 

Важно уточнение е, че видът на сградата може да повлияе на резултатите за въглеродните емисии, тъй като количеството материали, използвани при реконструкцията, зависи както от съотношението площ/обем на съществуващата сграда, така и от остъклената площ и от строителната технология. Тези допълнителни променливи трябва да бъдат допълнително проучени, за да се осигури по-добра точност на ефективността относно проектирането на мерките за реконструкция.

Въз основа на резултатите авторите на проучването предлагат съставянето на цялостна стратегия при реконструкции, при която може да се изберат материали с ниски емисии на CO2 и ниски нужди от поддръжка, и такива, които могат да се рециклират или използват повторно в края на жизнения цикъл на сградата.

Базирано на оригиналното проучване: Piccardo, C., Dodoo, A., & Gustavsson, L. (2020). Retrofitting a building to Passive House level: A life cycle carbon balance. Energy and Buildings, 223, 110135.



]]>Mon, 10 Oct 2022 14:27:33 +0300<![CDATA[Създателят на първата Пасивна къща, Д-р Волфганг Файст, разказва]]>https://www.phshop.bg/blogs/post/Създателят-на-първата-Пасивна-къща-Д-р-Волфганг-Файст-разказваПрез 1991 г. д-р Волфганг Файст построява първата пасивна сграда в света. Проектът за къщата е вдъхновен от проучвания, показващи, че повече от една трета от полезните изкопаеми се използва за отопление на сгради.]]>


Д-р Волфганг Файст със семейството си пред прототипната „Пасивна къща“. Снимка: Питър Кук

През 1991 г. д-р Волфганг Файст построява първата пасивна сграда в света. Проектът за къщата е вдъхновен от проучвания, показващи, че повече от една трета от полезните изкопаеми се използва за отопление на сгради. Това подтиква експерти по (строителна) физика да открият по-енергоефективни решения за отопление, разпределение на топлина, прозорци, покриви и вентилационни системи.

Пасивната къща се основава на традиция, развиваща се с векове. В Швеция например през 1980 г. се формира и строителен кодекс, подобен на съвременния германски EnEV. Освен това стойностите за топлинни загуби от външни строителни компоненти намаляват вече повече от сто години. Започват от около 1,5 и сега достигат около 0,15 (вата на квадратен метър келвин) с пасивната къща. 

Основната идея за изграждането на сградата възниква след разговор с колегата на д-р Файст Бо Адамсън, който се завърнал от изследователско пътуване до Южен Китай, където участвал в подобряването на комфорта на „неотопляеми къщи“, които Адамсън нарича „пасивни къщи“. Вследствие на това двамата започват да търсят научни пасивни решения за Европа с нейните много по-студените зими.

Първият прототип на пасивната сграда е трябвало да изгради силен аргумент за рационалността на решенията. Основният успех на сградата е покриването на изискванията на Института за пасивни къщи години, преди той да бъде основан. Фокусът на прототипа не е бил усъвършенстването на икономическата приложимост, а тестването дали идеята работи на практика. Например и калкулаторът е бил с непоносимо високи цени в началото, но когато се е осъзнала функционалността му, цената спада значително. Затова може би не е изненада, че една пасивна сграда в днешно време може да струва само 5% повече от обикновената.   

Д-р Файст споделя, че архитектите на първата пасивна къща са оказали изключителна подкрепа при изпълнението на проекта… само от време леко се подсмивали на стриктно спазваните принципи. Но след първоначалния добронамерен смях всички екипи активно търсели нови решения, които да съответстват на калкулациите и технологиите, определени от стандарта „Пасивна къща“. Идеята, че представителите на различните индустрии не са отворени към развитие е стереотипен мит според създателя. 

Архитектурното планиране е отнело приблизително същото време, което е било обичайно за тогавашните години – малко под година – като работата започва през октомври 1990 г. И доколкото е било възможно, екипът от специалисти се е придържал към често използвани строителни компоненти като зидария на варо-циментов разтвор, дървена покривна конструкция и дървена дограма. 

Много от компонентите, които характеризират една пасивна къща – напр. прозорци с троен стъклопакет – все още не са били налични на пазара. Затова тези компоненти са били произведени специално за прототипа или са произведени в лабораторни условия (напр. централен вентилационен уред с вградени вентилатори за постоянен ток и регулатор на качеството на въздуха). В единичните компоненти на сградата са поставени стотици сензори, което като процес се извършва по-трудно от днес заради липсата на „безжичност“ и нуждата от инсталирането на кабели. Д-р Файст и екипът му дотолкова намаляват ненужните топлинни загуби през стени, покриви и прозорци, че отоплителната система става почти излишна. Сградата годишно изисква еквивалента на само 1,5 литра нафта на квадратен метър.

Д-р Файст отбелязва, че това, което би променил в прототипа днес, е ориентацията на скатния покрив малко по на юг, за да се оползотвори модерната фотоволтаична технология, както и използването на термопомпи за отопление и на сертифицираните от Института за пасивни къщи компоненти, които са почти 50% по-ефективни от използваните за къщата от 1991 г. Но в крайна сметка важното за създателя е, че следните неща са се увековечили в прототипа – постоянно свеж въздух, комфортен вътрешен климат и незначителни разходи за отопление.

Само през първите две години пилотният проект приема около 5000 посетители.


Базирано на оригиналната статия от блога на International Passive House Association (iPHA)

]]>Mon, 10 Oct 2022 14:24:13 +0300<![CDATA[Всичко, което трябва да знаете, за уплътняването на прозорци]]>https://www.phshop.bg/blogs/post/Всичко-което-трябва-да-знаете-за-уплътняването-на-прозорциПрозорците често са един от най-скъпите и високоефективни елементи в херметичните и устойчиви на атмосферни влияния сградни обвивки. Но връзката със стената често се пренебрегва. В тази статия разглеждаме как това може да се направи оптимално.]]>

Прозорците често са един от най-скъпите и високоефективни елементи в херметичните и устойчиви на атмосферни влияния сградни обвивки. Но връзката със стената често се пренебрегва. В тази статия разглеждаме как това може да се направи оптимално.

Тук ще ви попитаме нещо тривиално – как монтирате вашите прозорци? Прозорците свързват слоя за въздухоплътност и контрол на водните пари (AVCL) и външния слой срещу атмосферни въздействия. Важно е нито един от тези слоеве да не е прекъснат, така че те трябва да бъдат плътно и внимателно свързани към рамката на прозореца.

Ако уплътнението не е оптимално, възникват множество проблеми – течение, конденз, термален дискомфорт, мухъл и др.

Термографско изображение на прозорец с въздушни изтичания (Lloyd Alter)

 

SIGA е отделила много време върху това. Може да се направи по-бързо, по-лесно и по-здраво от това, което обикновено се постига.

Червената линия показва AVCL от вътрешната страна, а синята – слоя срещу атмосферни въздействия от външната. Бялата ивица е лентата Fentrim 20 за полагане вътре, която е със Sd-стойност 20, а черната е Fentrim 2 за инсталиране навън със Sd-стойност 2.

 

* Sd-стойността описва колко пароустойчив е един слой; при високи стойности е по-трудно влагата да премине от другата страна.

 

Как да облечете прозореца – възможностите

 

EPDM пола

 

Обикновено се използва полугъвкав лист от EPDM като „пола“, залепен за заобикалящата стена. Процесът е предълъг и хаотичен; грундира се повърхността, след това се нанася лепило равномерно, след това се нанася EPDM с точното количество натиск… Лепилото се предлага в опаковки като тези за колбаси, които са неудобни за използване и не могат да се използват дълго време след отваряне. С други думи – мазало и загуба на материали.

В един офис, ако трябва да залепим две неща заедно, не използваме пластмасов лист, ножици и огромно количество лепило, защото това би било лудост. Използваме лепяща лента.

Fentrim е точно това. Лентата ще залепне директно, без грунд, върху бетон, дърво, тухла и т.н. Тя е предварително сгъната, така че нанасянето става прост процес – лесен за изпълнение и без мазало и боклук.

Прозоречната рамка е едно от най-студените места в стаята, така че там е най-вероятно да се образува конденз и мухъл. EPDM е непропусклив, докато Fentrim има ниска Sd-стойност, за да се контролират водните пари.

 

Силиконов мастик

Силиконовият мастик с добро качество може да бъде правилното решение за въздушно уплътнение – при условие, че пролуката е по-малка от 15 мм, което не е често срещано при монтаж на прозорци. Мастикът е „тънък“ и затова постигането на непрекъснат слой е трудна задача. Силиконът не е особено еластичен, така че ефективността му може да намалее сериозно през първите няколко години, докато сградата сляга.

Силиконов мастик

 

Експандираща пяна

Пяната решение ли е?

Добрата стара пяна се нанася от апликатор. Това е другата крайност на силикона: запълването на големи пролуки не е проблем, но контролът е труден, защото пяната залепва към всичко, до което се докосне. По време на строителство отново имаме мазало, но и при края на живота на сградата гледката е плачевна. 

Експандиращата пяна е крехка – може да се разкъса по време на слягане. Пяна с лошо качество ще се разгради и свие с течение на времето. Изветрява бързо. И като цяло няма нищо хубаво в това, че е „добрата стара“.

Поради тези причини, ако изобщо се използва, експандиращата пяна трябва да се прилага само като изолация за запълване на пролуки около рамката. Като AVCL трябва да се използва специална лента или мембрана. 

Експандираща лента от пяна; Прозоречна лента; Алуминиева лента

За уплътняването на компоненти тези ленти разчитат на експандиращ слой пяна, който се втвърдява при излагане на въздух. Така че, както установихме с EPDM лепилото, използваемостта варира в зависимост от метеорологичните условия. Всяка лента обхваща определен обхват от пролуки. Така че, когато пролуката е неравномерна, може да има нужда от две различни ленти за един прозорец. Оттук неизползваните материали ще са много наброй особено след като се отвори опаковката.

 

Fentrim, както всички ленти на SIGA, функционира оптимално и при студ и жега. От -10 до +40. Надяваме се, че не работите извън тези условия. Лепилото е без разтворители и смола, така че няма токсични вещества и допълнителни главоболия заради проблеми с повторно използване. Ако Fentrim лентата се постави грешно, тя може веднага да се отлепи и замени с нова; след правилно поставяне тя се фиксира на мястото перманентно.

Други ленти

Тиксо/Скоч/Платнено тиксо

Надяваме се, че не използвате тези материали като AVCL? Въпреки че са лепливи, те нямат дълъг функционален живот; лепило на основата на разтворител бързо ще се разгради до прахово състояние.

SIGA Sicrall 60 е силно залепваща лента за запечатване

Тази лента е отлична за залепване на мембрана към мембрана, но с широчината си от около 50-60 мм не е предназначена за уплътняване на прозорци. Fentrim лентата е широка до 300 мм. При заявка SIGA може да я произведе дори с 1500 мм широчина. Често лентата трябва да обхване пролуката и да се закрепи върху необработена тухла или бетоново блокче. Затова имате нужда от лента, която е много широка и много лепкава.

С ширина до 300 мм Fentrim за лентите е като карето ребра за ястията от свинско – по-голяма, по-устойчива и по-лепкава от всичко друго.

 

Ние лепим, а вие живеете по-добре

Инсталирането на Fentrim е толкова лесно, колкото залепването на плик за писмо.

Ако се оценява финансово спрямо EPDM, Fentrim на хартия е по-скъп. Но след като вземете предвид неконтролираната загуба на материали, както и времето и мазалото при инсталиране, Fentrim ще се окаже по-стойностен и по-евтин. Как така?!

След като са тествали цялото си портфолио за 50-годишен живот с „изкуствено стареене“, SIGA предлагат гаранция за всички свои продукти.

Този документ съдържа всичко, което трябва да знаете за монтажа на добре уплътнените прозорци.

Някои детайли варират между проектите, така че няма едно единствено решение. Техническите съветници на SIGA могат да препоръчат правилния продукт за вашия проект.

СВЪРЖЕТЕ СЕ С ТЕХНИЧЕСКИ СЪВЕТНИК

 

Бърти Диксън

Бърти има практика като изпълнител и като консултант по екосъобразност в Обединеното кралство в продължение на 15 години. Той е специалист по планиране на сертифицираните с „Пасивна къща“ сгради. Неговата мисия е да ви помогне да построите висококачествена сграда – тази, която изпълнява това, което пише на опаковката.

 Превод от оригинал Passive House Shop


]]>Mon, 10 Oct 2022 13:09:09 +0300<![CDATA[7 причини да се строи херметично и устойчиво на атмосферни влияния]]>https://www.phshop.bg/blogs/post/7-причини-да-се-строи-херметично-и-устойчиво-на-атмосферни-влияния„Какви са предимствата на херметичните сгради?“ е въпрос, който ние от SIGA и много други строители и архитекти често си задават. Затова нека изредим основните причини.]]>

„Какви са предимствата на херметичните сгради?“ е въпрос, който ние от SIGA и много други строители и архитекти често си задават. Затова нека изредим основните причини.  

Сградите се нуждаят от енергия

Колко енергия според вас използват сградите по света?

20%?

30%?

Доста повече…


В Европейския съюз сградите все още консумират над 40% от произведената енергия, от които повече от 80% идват от невъзобновяеми източници като нефт, въглища и природен газ. Знаем, че изменението на климата е необратимо. Но все пак е възможно да се забави. Има много начини това да се направи. Всяка стъпка е от значение, колкото и малка да е тя. Една от възможностите е да се строят къщи стегнато и енергоефективно.  

Защо да построите херметична къща

Много инвеститори не са наясно, че херметичното строителство не само спестява много пари в дългосрочен план, но и увеличава комфорта на живот. Плюс това херметичната сграда „издържа“ по-дълго.

Вижте основните причини за ефективността на херметичната сграда в следните точки:

  • Спестяването на енергия и разходи за отопление означава по-малко емисии на CO2
  • Без възможност за щети от „скрит“ мухъл
  • Без възможност за течение в жилищното пространство
  • По-добро качество на въздуха в помещенията (без прах, полени и миризми) и по-малко външни замърсители
  • По-ефективни вентилационни системи
  • По-добра звукоизолация
  • Наличие на газови и димни сензори/бариери в случай на пожар

Въздухонепроницаем vs. ветронепроницаем – каква е разликата?

Всичко, което искате, е плътна сградна обвивка, нали? Когато говорим за тази плътност, обикновено правим разлика между въздухонепроницаемост и ветронепроницаемост.

Въздухонепроницаемата обвивка на сградата предотвратява загубата на топлина чрез конвекция и гарантира, че в конструкцията не се образува конденз. Този защитен слой не позволява на въздуха да преминава през сградната обвивка отвътре навън. Ако не се осигури въздухонепроницаемостта, топлият (през зимата) или студеният (през лятото) въздух може да се измъкне навън. И така се губи енергия.

А това не искате и не трябва да се случва.

Такава ситуация е меко казано неприятна, защото намалява ефективността на сградната обвивка и води до по-голяма консумация на енергия, което от своя страна влияе върху разходите за отопление или охлаждане.

Не бъркайте въздухонепроницаемостта с устойчивост на дифузия (или водни пари)! Дори и да няма изтичане на въздух през обвивката на сградата, водните пари все още могат да навлязат през мембранните фолиа на сградата.

От друга страна ветронепроницаемостта предпазва сградата от въздушни потоци, които навлизат в изолацията отвън и излизат от друго място. При незащитеност изолацията става по-малко ефективна, което води до по-голяма консумация на енергия и по-високи разходи.

 Затворената сградна обвивка

Колкото по-енергийно ефективна трябва да бъде една сграда, толкова по-важно е тя да се изгради херметично. Съществува широка гама от подходящи продукти за изграждането на въздухонепроницаем слой, като слоя за контрол на въздуха и водните пари и изолационни ленти (изброяваме основните видове контрол на пари и въздух в тази статия). Всички материали трябва да бъдат изключително устойчиви на стареене, тъй като една сграда трябва да функционира перфектно в продължение на десетилетия.

Не става въпрос просто за продуктите, а за тяхното оползотворяване

Полагането е също толкова важно, колкото използването на висококачествени материали. Само при правилен монтаж може да се предотврати възможността за пролуки и по този начин да се елиминира проникването на влага в сградната обвивка. В обратния случай образувалият се мухъл може да доведе до повреди в конструкцията.

Херметичността носи комфорт

Все още не сте убедени, че херметичността е важна? Разбира се, че защитата от мухъл не е единствената причина за изграждането на херметична сградна обвивка.

Херметичните сгради осигуряват комфортен вътрешен климат, опазват околната среда и намаляват разходите за енергия. Следователно те защитават сградата и здравето и портфейла на обитателите едновременно.

За да сте сигурни, че нищо не подкопава сградната ефективност, не забравяйте да изберете продукти, които не съдържат токсични вещества, когато създавате своята херметически затворена сградна обвивка.

Има ли други ключови причини за херметичното строителство според вас? Или не сте съгласни с някоя от гореспоменатите причини? Или пък има нещо неясно?

Интересуваме се от вашето мнение. Коментирайте сега и ни уведомете как можем да обогатим статията.

  

  

Стефани Шалер

Специалист по входящ маркетинг в SIGA в Швейцария, обичащ книгите, йогата и пътешествията по света.

Превод от оригинал Passive House Shop  



]]>Mon, 10 Oct 2022 10:19:58 +0300<![CDATA[Внимание: термомост! Въздухът се движи неправилно!]]>https://www.phshop.bg/blogs/post/Внимание-термомост-Въздухът-се-движи-неправилноИзолацията спира изтичането на топлина чрез блокиране на термалната проводимост. Но тя не може да си свърши работата както трябва, ако топлината се измъква заради нежелано въздушно движение.]]>

Изолацията спира изтичането на топлина чрез блокиране на термалната проводимост. Но тя не може да си свърши работата както трябва, ако топлината се измъква заради нежелано въздушно движение.

По време на разговора си с Марк Сидал Кейт дьо Селенкур го помоли да обясни как термомостът (или термичният байпас) може да отслаби ефективността на сградата, както и какви са мерките за неговото предотвратяване.

 

Снимката е на Каръл Хендерсън, FreeImages

Още през първото десетилетие на този век архитектът Марк Сидал беше един от първите хора в масовото строителство (не в академичните среди), който започна да мисли и говори за термомост. И той все още е един от хората с най-разнообразни познания по темата. Затова, когато реших, че трябва да изследвам казуса открай докрай, Марк беше очевидният избор за човек, когото да попитам.

С Марк разговаряхме за термомостa и за някои от начините, по които той може да намали енергоефективността на сградата, и как понякога довежда и до други проблеми.

Вече ми беше известно, че херметичността и плътната изолация са важни за термоефективността. Но преди разговора ни не бях се замисляла за всевъзможните начини, по които уютът на дома може да стане потърпевш от „шаващия“ въздух, движещ се там, където не трябва. Бях изненадана и от различните начини, по които този неконтролиран въздух може да повиши щетите от влага.

Какво е термомост?

Марк обясни какво го е накарало да се заинтересува от темата. „Беше преди малко повече от 10 години, когато за първи път започна да се говори за проблемите с енергоефективността. Много от нас вече искаха да строят сгради, които използват по-малко енергия. Така че изглеждаше доста важно да научим за проблемите.“ 

Калканните стени бяха потърпевши на термомост

„Едно от важните проучвания по това време беше проведено от университета Лийдс Бекет (след това Лийдс Мет)“, сподели Марк. Университетският екип е проучвал енергоефективността на жилищен комплекс в Чешър, северозападна Англия, известен като Стамфорд Брук. Домовете били използвали много повече енергия от предвиденото. Оказало се, че една от основните причини за това е ​​термомостът в калканните стени.

Това откритие привлякло вниманието на Марк. „Разработвах проекта на няколко свързани бунгала за възрастни хора и се стремях към ефективността на „Passive House“. Чудех се дали ще имаме проблема с калканните стени? Ако да, как ще го избегнем?“

„Исках да знам повече, но в нашата индустрията това никъде не беше упоменато (и до голяма степен все още не е). Затова започнах да изучавам академичните изследвания.“

„И така се отвори червейна дупка към друг свят! В крайна сметка прочетох 55 научни статии и написах дисертация от 16 000 думи!”

 

Учените установяват, че термомостът причинява влага

Проучването, което най-много впечатлило Марк, било това от Принстънския университет в САЩ в края на 70-те години. Учените там изследвали изтичането на топъл влажен въздух в студеното покривно пространство, водещо до загуба на топлина и причиняващата щети влага.

„Учените откриха, че топъл въздух от отопляеми помещения под нивото на земята прониква през пространства в структурата на калканните стена и стига до студения покрив. Така не само се губи топлина, но и се увеличава риска от влага.“

 

Термичният байпас с отворен цикъл е отворена врата за топлината

Официалното определение на този вид термомост е термичен байпас с отворен цикъл (на английски: open loop thermal bypass). Това название определя процеса, при който въздухът преминава през част от конструкцията, отвеждайки навън топлината със себе си.

 

Навлизането на студен въздух в кухините между вътрешния носещ слой и външния облицовъчен слой

Загубата на топлина в къщите в Стамфорд Брук била двойно повече от предвиденото заради проблема с калканните стени. Учените осъзнали, че за да може толкова много топлина да се издига в таванските помещения, студен въздух трябвало да попада в кухината, за да захрани потока – т.н. „отворения цикъл“.

Както Марк каза: „Калканната стена си вършеше работата толкова добре, че жилищата щяха да имат същата ефективност, ако бяха самостоятелни!“

Този конкретен проблем вече е упоменат в някои строителни разпоредби, които изискват кухините на калканните стени да бъдат изолирани.

 

Термичният байпас също може да пренася и влага

Този проблем със загубата на топлина не се появява само при калканните стени. Всеки път, когато една сграда не успее да покрие изискванията за херметичност, губите нежелано количество топлина. Изтичането на топъл въздух и проникването на студен образуват отворения цикъл.

Тъй като топлият въздух е лек и се издига, вътрешен топъл влажен въздух е особено вероятно да проникне в покрива. Ако покривът е студен, както по-голямата част от скатните покриви във Великобритания, съществува риск от конденз.

„Представете си типична двуетажна къща. Вътре е 20 градуса с 50% влажност, но навън е нула градуса. Топлият въздух стремглаво се отправя нагоре и стига под тавана в резултат на тяга (т.н. stack effect). В тази ситуация налягането е около два паскала, което е еквивалентно на две торби захар на квадратен метър таван“, разказва Марк.

Малки пролуки позволяват на топлия въздух да се „изплъзне“

„Заради налягането дори малки пролуки и пукнатини в тавана позволяват на топлия въздух да навлезе към покривното пространство и през изолацията.“ Поради температурната разлика влагата може да кондензира в студените части на покрива.

„Дори една пукнатина с широчина 1мм и дължина 1м позволява на 360г вода (т.е. колкото една чаша) да навлязат в покривното пространство на всеки 24 часа.“

Липса на насоки

Това, което тревожи Марк, е следното: въпреки че тягата е известно явление, а влагата е често срещана причина за щети, строителните разпоредби изобщо не разглеждат този проблем. Също така няма определени цели за таванската херметичност – макар че това би бил начинът да се спре изтичането на влага.

„По отношение на влагата няма изисквания за херметичност в нашата индустрия“, казва Марк. „Целите са определени само по отношение на енергията. Но движението на въздуха също е свързано и с проблеми с влагата.“

Не всички покриви могат да имат вентилационни отвори

Невентилираните покриви са подходящи в някои ситуации. „Понякога има условия за местно планиране, като при защитените зони, които изискват покривите да изглеждат по определен начин, без да има възможност за вентилационни отвори. Проучванията показват, че невентилираните покриви може да са подходящи на места, където често срещани явления са мъгла, сняг, дъжд и силен вятър.“ Но ако покривът не е вентилиран (и може да съхне само през покривното фолио), допълнително навлязлата влага може да не изсъхне достатъчно бързо. Което означава само едно – проблеми.

Указания за влажност при невентилирани покриви отсъстват; има само за вентилирани. „Наистина няма никакви „официални“ съвети как да се избегне този риск“, казва Марк. „Не се знае колко херметични трябва да бъдат таваните и как най-добре да бъде изграден покривът при липса на вентилационни отвори.

„Има и забележително малко проучвания по темата – затова започнах да правя свои!“ Марк е обединил усилия с учения от Редингския университет д-р Еманюел Еса, за да опита да запълни тази празнина в нашите знания.

Студеният въздух може да краде топлина отвън – без тя да навлиза вътре

Херметичността не позволява на студения въздух да прониква в жилищните помещения. Но дори сградата да е с високи показатели на въздухонепроницаемост, движението на въздуха може да освободи топлината по други начини. Точно това е бил проблемът в Стамфорд Брук – студеният външен въздух се приближавал прекалено близо до вътрешността, въпреки че не попадал в нея. Това се случило, защото къщите не били ветронепроницаеми.

Да се ​​направи сградата ветронепроницаема е като да поставите анорак върху вълнен пуловер във ветровит ден. Той не добавя повече изолация, но гарантира, че изолацията на пуловера може да работи.

Марк допълнително ми разказа за няколко проучвания от Австрия, които откриват множество примери за катастрофална липса на ветронепроницаемост. 

Ъглите са най-студени

Повечето конструкции не са толкова лоши. Канадски проучвания обаче установиха, че много от сградите, при които студен въздух е попаднал в изолацията, имат топлинни загуби с 40% по-високи от предвиденото.

Очаквано най-откритите части на сградата са изложени на най-висок риск: стрехи, фронтони, покривни била и ъгли.

Тези зони изначално страдат от по-големи топлинни загуби и по-ниски повърхностни температури, тъй като те са геометрични термомостове. С други думи те имат голяма външна повърхност, охлаждаща малка площ вътре. Допълнителните топлинни загуби от вятър могат да направят тези малки площи още по-хладни, което увеличава риска от локализиран конденз и образуване на мухъл.

Марк се опасява, че това е поредният риск, който е пренебрегнат във Великобритания: „Няма цели или насоки за ветронепроницаемостта на външната сградна обвивка“. За сравнение „в Норвегия изискват максимална пропускливост от 2,5 м3/м2 при 50Pa. В стена с U-стойност (коефициента, описващ топлоизолационните свойства) от 0,25 W/m2K това ограничава топлинните загуби от вятър с още 5%.”

„Като цяло жилищата със стандарт „Passive House“ имат за цел да изградят по-добри изолационни стени от това. Но ако същата абсолютна стойност на топлина бъде „измъкната“ навън от вятъра, процентът на разрешените топлинни загуби би бил много по-висок.“

„Направих грубо изчисление, илюстриращо, че сградите се нуждаят от ветронепроницаемост по-голяма от 1 m3/m2 @ 50Pa, за да може изолацията да бъде защитена правилно.“

 

Ако външната страна на сградата не е въздухонепроницаема, студен въздух може да премине през или покрай изолацията и да „открадне“ топлина дори когато студеният въздух не прониква във вътрешността на сградата. Ъглите и стрехите са особено уязвими. Графика: Марк Сидал

Отнасяйте се към външната част, както към вътрешната

„За съжаление не мисля, че е възможно да се измерва ветронепроницаемостта в строителството“, смята Марк. „Но сградите със сертификат „Passive House“ успяват да изпълнят целите си за енергоспестовност. Това предполага, че строителните екипи определят ветро-/въздухонепроницаемостта правилно."

Мисля, че хората, които строят сертифицирани сгради, разбират защо вниманието към детайлите е важно. Ако обръщаме същото внимание към детайлите отвън, както правим вътре, това може да даде желаните резултати.

"Трябва да третираме външната част на сградата – мембранно фолио, плоскости, външна мазилка или зидария – като въздушната бариера, която тя всъщност е."

 

Ветро-/въздухонепроницаемост: необходими са и двете

Марк настоява, че въздухонепроницаемостта отвътре и ветронепроницаемостта отвън са задължителни. „Осъзнавам, че една от реакциите към този съвет може да бъде: ако действително се нуждаем от втора въздушна бариера отвън, защо просто не направим нея въздухонепроницаема и да имаме един цялостен херметичен слой?“

Това е разумен въпрос, но проблемът е, че не искаме топъл влажен въздух да преминава през конструкцията. Ако топлият вътрешен въздух срещне студените елементи близо до външната част, има много голяма вероятност от конденз.

 

Направете слоевете плътни

Ако студен въздух попадне зад изолацията, тогава със сигурност топлина ще бъде загубена. Ако конструкцията има вентилационна кухина, особено важно е изолацията да е плътно прикрепена към вътрешността или отвътре на носещата част на стената, за да бъде предпазена.

Всъщност при изграждането на кухини винаги е важно изолацията да приляга плътно към стената отвътре – дори ако самата кухина е напълно въздухонепроницаема отвътре и отвън.

Това се дължи на по-малко очевиден, но въпреки това важен ефект, наречен термичен байпас със затворен цикъл.

 

Термичният байпас се върти в кръг

Доста е интуитивно, че ако външен студен въздух преминава през изолацията, бихме загубили топлина. Но дори и кухината да е перфектно запечатана, движението на въздуха може да измъкне част от топлината през изолацията. Как става това?

Това се случва, ако на въздуха му е „позволено“ да се движи в кухината – по-специално, ако може да се движи отвътре навън. И освен ако кухината е внимателно запълнена с плътна изолация, това винаги е възможно.

Представете си затворено пространство, което е по-топло от едната страна, отколкото от другата другата. Затопленият въздух ще се издигне от топлата страна и в същото време по-студеният въздух от по-студената страна отива надолу, за да „замени“ издигащия се въздух. Следователно се създава въртящ се цикъл, позволяващ например на радиатора да затопли цялата стая: въздухът, който се нагрява, се издига нагоре по стената, стига до тавана и отива пак надолу обратно и така циркулира непрекъснато из стаята.

 

Подлият „конвейер“ краде топлина

В една кухина този цикъл всъщност е като един подъл конвейер, който непрекъснато събира топлина от вътрешността на кухината и я предава към студения външен слой, а след което се връща, за да събере още. Това ще се случва, докато нищо неподозиращите обитатели продължават да отопляват жилището си и така да захранват процеса.

Основната цел на изолацията в кухината е предотвратяване на „проводими“ топлинни загуби. Но тя също играе важна роля при блокирането на конвейера за топлина.

Но за да успеете да направите това, изолацията трябва да бъде правилно поставена. Ако изолацията не е плътно приложена към зидарията, въздухът ще се движи зад нея, задвижвайки цикъла на конвейера.

 

Без процепи, моля

Марк обяснява, че с влакнеста изолация (от минерална вата) най-добрият начин да се спре този цикъл е чрез пълно запълване на кухината. Изолацията обаче трябва да бъде добре уплътнена, а не пухкава.

„Ситуацията с фиксираните изолационни плоскости обаче може да бъде доста сложна“, добавя той. „Този тип изолация обикновено се прилага към вентилационни кухини, така че защитата от вятър е изначално по-ниска. Ако зидарите са оставили няколко хоросанови пръски в кухината, изолацията няма да прилепне плътно към вътрешната част на стената. Това оставя процепи, водещи до неконтролирано движение на въздуха.“

„В идеалния случай се нуждаете от продукт, който е благоразположен към строителната практика“, казва Марк. Едно решение, което учените предлагат, е да се добави слой мека влакнеста изолация към твърдите плоскости , което ще заеме мястото на неравностите в зидарията.

Важно е също така плоскостите да са плътно прилепнали една към друга без въздушни пролуки, например около елементите за връзка на облицовката със стената. „Дори тесните въздушни пролуки могат да доведат до значителни топлинни загуби. Колкото по-ниска е общата U-стойност, толкова повече щети може да нанесе този вид конвекционен цикъл“, предупреждава Марк.

„Увеличаването на топлинните загуби с около 160% над изчислената U-стойност не е необичайно, когато зад изолацията съществуват въздушни пролуки.“

Как да не го направите! Между изолацията и топлата зидария в кухината има значителен въздушен процеп, което означава, че студен въздух може да се движи зад изолацията и да изважда топлината навъ. Снимката е предоставена от Kore.

 

Внимавайте за „шаващ“ въздух!

След като си направите труда да проектирате сграда с широки кухини, дебела изолация и всички най-добри компоненти, за да намалите топлинните загуби, срамота е да се позволи въздухът свободно да си шава и така да се подкопае ефективността на сградата. Но, както научих от Марк, такъв е термомостът – подъл!

Надявам се, че като научим малко повече за проблема, ще ни бъде по-лесно да предотвратим многото начини, по които въздухът може да се движи там, където не искаме. Благодаря на Марк за отделеното време.

Ако искате да научите повече, хубаво е да знаете, че Марк е написал няколко статии по темата. Разгледайте тук.

Марк Сидал е директорът на LEAP (Low Energy Architectural Practice).

Марк има документална поредица от 3 части, която изследва пропуските в сградната ефективност (като термичен байпас и „Passive House“). Можете да гледате документалния филм на страницата Passivhaus Secrets.

Кейт дьо Селенкур

Кейт е писател и учен, специализиращ в екосъобразното и здравословно строителство.

Превод от оригинал Passive House Shop


]]>Fri, 23 Sep 2022 21:35:14 +0300<![CDATA[Херметичност в предварителните етапи на проектирането]]>https://www.phshop.bg/blogs/post/Херметичност-в-предварителните-етапи-на-проектиранетоТази статия обяснява какво трябва да се случи по време на всеки етап за успешното тестване за херметичност – от идейния проект до предаването на готовия обект – представено от Кралския институт на британските архитекти (RIBA).]]>


Тази статия обяснява какво трябва да се случи по време на всеки етап за успешното тестване за херметичност – от идейния проект до предаването на готовия обект – представено от Кралския институт на британските архитекти (RIBA).

Въведение

Херметичността не е нещо, което трябва да се изпита само в деня на теста. За да се покрият изискванията на теста, е необходимо много повече от една голяма силиконова туба или монтажна пяна. Със сигурност отнема повече време и от избора на изолационни ленти и мембранни фолиа.

Херметичността, също като каратето, означава много повече от закупуването на подходящи продукти. Можете да си купите бяло кимоно и протектори, но ако искате да се справите добре, трябва да настроите духа си, да тренирате и да извършвате правилно движенията.

Не е задължително да е трудно, нито да е скъпо, но проектантите и строителите трябва да следват определен процес от най-ранните етапи на проектирането до въвеждането в експлоатация. Това (заедно с отношението ви към качеството) е по-важно от спецификациите или избраните продукти. Започнете да мислите за херметичността рано и не спирайте да я взимате под внимание до финалната права и теста.

Следните съвети ще ви помогнат да минете теста от първия път, без да прибягвате в последния момент до силиконови подкрепления.

 

Етапите на RIBA

Британските строителни екипи използват работния план на RIBA за управление на проектантските и строителните процеси.

  • В началото трябва да определите ясен обхват и задание и да се уверите, че предвиждате широк спектър от възможни сценарии и стратегии.
  • Впоследствие работният план следва ясно да дефинира отделните етапи, като се фокусира около стратегията, пространството и разходите. Това ще помогне на клиента и проектантския екип да усъвършенстват крайния продукт.
  • RIBA поставя ясни изисквания за строителния етап и етапите около предаване и въвеждане в експлоатация на готовия обект, като насърчава внимателното и успешно изпълнение.
  • Забележете колко важен е фийдбекът при изучаване на нови проекти. Защото това е една от най-важните дейности.

Накратко работният план на RIBA предлага общата рамка, позволяваща на различните екипи да работят добре съвместно през годините, необходими за завършването на една сграда. В тази статия подчертавам защо мисля, че херметичността се вписва точно в това.

 

ИЗТЕГЛЕТЕ РЪКОВОДСТВО

RIBA Етап 0-2 Задание и концептуален дизайн

По време на първите три етапа, от етап 0 до етап 2, дефинирате „правилата на играта“. На този етап вие определяте заданието и обхвата на действие за сградата, която искате да реализирате. Можете да включите различни цели по отношение на качество, цена, комфорт и екосъобразност. А с проектантския екип би било хубаво да разработите заданието в ясен обхват. Освен това трябва да определите показателите, индикиращи успех, и как те ще бъдат измервани, а с екипа си трябва да определите и изследвате ключови рискове.

 

Изберете подходящите условия за херметичност:

  • Какъв е минимумът за покриване на строителните регулации? В следния линк ще откриете регулациите за херметичност на Обединеното Кралство.
  • Какво е лесно постижимо? Кое решение ще струва повече? Има ли решения, които биха отключили такива спестявания, които могат да бъдат инвестирани на друго място?
  • Постигане на определен показател за екосъобразност като BREEAM или „Пасивна къща“.
  • Сградата ви ще бъде в експлоатация 50 години, дано и повече! Желаете ли да я предпазите от бъдещи щети още сега?
  • И херметичността си има граници! Оборваме няколко често срещани мита за херметически затворените сгради в тази статия.

Най-важното нещо, което трябва да направите на този етап, е да упоменете писмено целите ви за херметичност. Трябва да го включите в заданието и в най-идеалния случай – при срещите ви с проектантския екип.

 

Съвети за етапи 0-2

  • Нека повторим: важно е да изберете подходящите цели и да ги упоменете в писмена форма. В следната дискусия може да прочетете за това как да поставите подходяща цел за херметичност.
  • Този етап ви предлага златната възможност да рационализирате проекта спрямо форма и детайли особено по отношение на херметичността. Това е времето, когато действителната оптимизация на стойностите (Value Engineering (VE)) се извършва. Надолу по кривата VE се „води“ към намаляване на разходите (Cost Cutting), както е добре илюстрирано по-долу:

В ранните етапи можете лесно да правите промени. По-късно става по-трудно и все по-объркано. Графиката прекрасно илюстрира, че оптимизацията на стойностите не може да се случи след предлагането на оферта, а по време на етапите 0-2 или 0-3. (източник и източник)

  • „Най-скъпите грешки се допускат през първите пет минути“ или, казано по друг начин, ако не ревизирате началния си проект от гледна точка на това, което потенциално може да се реализира, ще ви струва скъпо по-късно!
  • Намалете сложността на формата; всяка стъпка напред и назад въвежда допълнителни кръстовища в 2D и 3D, които трябва да бъдат обсъдени на обекта. Една семпла форма на обвивката от въздухо-/ветронепроницаеми слоеве се реализира по-бързо, ще функционира по-добре и ще бъде по-евтина – печеливша форма по всички критерии.
  • При една сложна форма с пипкави детайли и необмислени криви е трудно да се свърши добра работа; ако наистина имате нужда от разни „финтифлюшки“, можете да ги приложите външно към семплия въздухо-/ветронепроницаем слой.
  • На този етап можете да започнете да обмисляте какво да използвате като въздухо-/ветронепроницаем слой (AVCL) в покрива, стената и пода; така по-лесно ще се ориентирате за детайлите и натрупванията на материали.
  • Трябва да помислите и за непрекъснатата „херметична линия“. Тя трябва да бъде разположена от топлата страна на изолацията и извън конструкцията и да бъде възможно най-плоска със семпла, квадратна форма.
  • Потърсете съвет от SIGA възможно най-рано – те ще ви покажат правилната посока безплатно!

 

Ръководство за херметичност на SIGA за етапите на RIBA

Екипът на SIGA създаде удобно ръководство за това какво да правите на всеки етап. Както един от апликационните специалисти (по прилагане) на SIGA Стан Адмираал коментира:

За улеснение на архитекта или проектанта при справянето с различните фази на проектирането създадохме в рамките на една страница документ, който може да се разпечата и да се залепи на стената. Често виждаме архитекти да се замислят за херметичността на сградата на много късен етап. А ако се бяха обърнали към SIGA още от самото начало, нашите специалисти щяха да им помогнат да проектират херметичните детайли по-семпло и да им спестят много пари в дългосрочен план. Както е казал Ричард Кушинг „Мислете напред! Не е валяло, когато Ной е построил ковчега.

Изтеглете вашето копие на ръководството тук.

Заключение

Добре, на път сме да се превърнем в нинджи по херметичност!

Не забравяйте да използвате ранните етапи за определяне на предизвикателна, но все пак постижима цел за херметичност и да я упоменете писмено.

Ревизирайте внимателно проекта си сега, за да го направите реализуем и изгоден по-късно.

Смятате ли, че сме пропуснали нещо от изключителна важност? Споделете в коментарите!

 

 

Връзки към още полезни източници

Passivhaus Trust Good Practice guide to airtightness

Този подробен доклад за архитекти, проектанти и строители се препоръчва и за четене преди лягане!

 

AECB page for airtightness guidance

Тази лесна за четене страница превежда читателя през ключовите аспекти на херметичността, включително и с видеозаписи на уебинари.

 

Passivhaus trust How to build a passivhaus

Това ръководство обхваща широк набор от теми за висококачествено екосъобразно строителство.

 

A practical guide to building airtight dwellings NHBC NF16

Това е перфектният текст за херметично настроения контрактор! Въпреки че текстът не е скоро актуализиран, основите на херметичността са изложени акуратно.

 

The Zero Carbon Hub Thermal Bridging Guide

Подобно на горния документ тази страница представя общи подробности в ясен графичен формат. Той включва полезни указания за подобряване на качеството на обекта.

 

Бърти Диксън

Бърти има практика като изпълнител и като консултант по екосъобразност в Обединеното кралство в продължение на 15 години. Той е специалист по планиране на сертифицираните с „Пасивна къща“ сгради. Неговата мисия е да ви помогне да построите висококачествена сграда – тази, която изпълнява това, което пише на опаковката.

Превод от оригинал Passive House Shop


]]>Fri, 23 Sep 2022 16:32:18 +0300<![CDATA[Парна бариера или пароизолационен слой?]]>https://www.phshop.bg/blogs/post/Парна-бариера-или-пароизолационен-слойИма митове, които се предават от поколение на поколеие, когато става въпрос за защита срещу водни пари. Единият от тях разказва, че всяка сграда има спешна нужда от парна бариера.]]>
Има митове, които се предават от поколение на поколеие, когато става въпрос за защита срещу водни пари. Единият от тях разказва, че всяка сграда има спешна нужда от парна бариера.

Често чуваме въпроси относно парните бариери. Например инвеститорът (или проектантът) изисква парна бариера от нашите майстори при завършването на таванското помещение. И въпросът на майстора следва: „SIGA Majpell® 5 парна бариера ли е?“ На този въпрос се отговаря бързо: „Не, Majpell® 5 не е парна бариера.“ Но дали изначално настояването за парна бариера е било резонно? Отговарянето на този въпрос обаче изисква повече време.

Предпазно полиетиленово фолио „в употреба“.

Как най-често се тълкува парната бариера?

Обикновено терминът „парна бариера“ се използва за описание на бяло или зелено полиетиленово фолио. Вече повече от 30 години това фолио се инсталира като защитен слой срещу разпространението на водни пари в покриви и стени, но в днешно време виждаме все по-рядко полиетиленови материали по строителните обекти. Да, тези фолиа не са скъпи, но някои от типичните им свойства вече не изглеждат подходящи за целта им на използване. От една страна това се дължи на свойствата им за обработка: фолиата са доста твърди и невинаги могат да се залепят към основния слой успешно. Според нас обаче основният недостатък е (прекалено) високата им устойчивост срещу разпространението на водни пари.

 

Как да разберем колко висока е устойчивостта на фолиото срещу водни пари?

Sd-стойността (даваща съпротивлението на строителния материал срещу проникване на водни пари) е полезен параметър при оценяването на различните материали в покрива. Материалите със sd-стойност по-голяма или равна на 100м се считат за парна бариера. „100м“ често е и заявената sd-стойност за предпазните полиетиленови фолиа. От друга страна във външните части на сградата обикновено се използват фолиа с много ниски sd-стойности (по-малки от 0,5м).

 

Защо високата устойчивост срещу водни пари е „лоша“?

Решението около слагането на парна бариера често се взема заради основното правило, което гласи, че покривната или стенната конструкция трябва да е по-плътна отвътре, отколкото отвън. Само по себе си няма нищо лошо в това правило. Но въпросът, който следва, е колко паронепроницаем трябва да бъде вътрешният слой. Тук също има едно важно правило:

Оптимално е паронепроницаемостта отвътре да е 10 пъти по-висока от тази отвън.

Така че нека приемем, че подпокривното фолио има sd-стойност по-малка от 0,5м. Съгласно правилото фолиото от вътрешната страна трябва да е със sd-стойност от 5м. Тези и други правила могат да се открият в различните национални стандарти за хидроизолационни системи (напр. РД-02-20-2: 2016 в България; BS 5250: 2011 във Великобритания).

В Европа есента и зимата често са влажни, ветровити и студени, докато пролетта и лятото са слънчеви и топли. Тези отличителни сезонни признаци могат да окажат значително влияние върху преминаването на влага в стените или покрива. През зимата влагата мигрира от вътрешната част навън. През лятото се наблюдава обратният процес, при който влагата преминава от външната част в конструкцията. Парните бариери, които предотвратяват навлизането на влага в конструкцията през зимата, също така спират изсушаването на стенните и покривните конструкции през лятото поради високата им устойчивост срещу разпространението на водни пари.

Защо пароизолационният слой (като SIGA Majpell 5) трябва да има способността да изсушава повторно?

Често пъти инвеститорът е готов да вземе бързо решение за пароизолацията. Той или тя иска изолацията да бъде постоянно защитена от влага и конденз. Една мокра изолация държи също толкова топло, колкото мокър пуловер през зимата. Освен това влажната и неефективна изолация може да доведе и до структурни повреди, като например образуване на мухъл в дървения материал. Честа причина е лошата инсталация на парната бариера – лошо залепени или повредени фолиа позволяват на влагата да навлезе в стените чрез конвекция. Водните пари се събират в сградната структура по време на периода на оросяване (най-вече през зимата) и не могат да изсъхнат напълно през лятото поради високата устойчивост на пароизолацията.

Слой за контрол на водните пари SIGA Majrex® 200

Но повредите от влага могат да възникнат и по други причини. Дори по време на строителната фаза различните материали имат способността да съхраняват големи количества вода. Например тухлената стена най-вероятно е била изложена на дъжд, а скелетът на покрива (поел със сигурност много от дъждовната вода) все още няма да бъде напълно изсъхнал, въпреки че на външен вид изглежда сух. При тези случаи една парна изолация с умерена sd-стойност предлага по-голяма сигурност заради високата си способност да изсушава повторно.

Да, сградата може да диша. Разпространението на водни пари се наблюдава както през зимата (отвътре навън), така и през лятото (отвън навътре).  

Поради тази причина в 99% от случаите препоръчваме пароизолационен слой за контрол на водните пари, а не парна бариера.

Винаги помнете следното правило:

„Покривът и стените отвътре трябва да са толкова херметични, колкото е нужно, и толкова отворени за разпространение на водни пари, колкото е възможно.“

Това бива изпълнено с пароизолационния слой за контрол на водни пари SIGA Majpell 5. А слоят за контрол на водните пари с променлива влажност SIGA Majrex® предлага на нашите клиенти още по-голяма сигурност.

   

Тази статия първоначално е публикувана в немския блог на SIGA. Авторът ѝ е Йорг Волнов (Jörg Wollnow, Application Engineer Central Europe at SIGA), апликационен специалист в SIGA за Централна Европа. Той е квалифициран техник по дърводелство, изследващ принципите на херметичността повече от 20 години. Обучил е над 30000 професионалисти да станат майстори на херметичността.

Стефани Шалер

Специалист по входящ маркетинг в SIGA в Швейцария, обичащ книгите, йогата и пътешествията по света.

Превод от оригинал Passive House Shop

]]>Fri, 23 Sep 2022 15:43:17 +0300<![CDATA[Новият метод, който спира прегряването, преди то да започне]]>https://www.phshop.bg/blogs/post/Новият-метод-който-спира-прегряването-преди-то-да-започнеGood Homes Alliance представя новия практичен метод против прегряване в рамките на една страница. Той помага на проектантите и местните власти да намалят риска от прегряване още от самото начало.]]>

Good Homes Alliance представя новия практичен метод против прегряване в рамките на една страница. Той помага на проектантите и местните власти да намалят риска от прегряване още от самото начало.

Говорих със създателите на метода, Сузи Даймънд и Джули Годфрой, за да разбера защо са го построили и как работи.

Сузи Даймънд и Джули Годфрой, двете създателки на метода

 

Телата ни са невероятно чувствителни към температура – и има основателна причина за това. Прекалената студенина или горещина вреди сериозно на нашето здраве. А в някои случаи може и да ни убие.

Във Великобритания и Ирландия горещината не вреди на толкова много хора, колкото студът. Но горещото време си остава неприятно, а за някои хора и опасно. През 2019г. жегата в Англия взима около 1000 жертви.

Ковид създава още повече проблеми

Пандемията през 2020г. направи нещата още по-трудни. Множество обитатели на апартаменти, които работят от вкъщи, се оплакаха в Twitter за „живия ад“ в „абсолютно кипящите“ си домове.

А за някои уязвими хора Ковид донесе още един удар. Хората със сърдечни проблеми или възрастните хора – тези, за които прегряването е особено опасно – са най-уязвими към зараза с Ковид. При други условия те можеха да избягат на по-хладни места като паркове или климатизирани търговски центрове. Но тъй като това би означавало контакт с други хора, те са били принудени да останат вкъщи. (Тези рискови натрупвания също правят живота в локдаун много труден за тези, които нямат достатъчно средства за отопление през зимата.)

Причината – лошото проектиране

Дори когато здравето ни не е в опасност, прекалената горещина ни кара да се чувстваме некомфортно, без желание за каквато и да е дейност. Често пъти сънят – една от основите на крепкото здраве – е строго засегнат.

За съжаление проектирането често е причина за неприятната лятна жега на закрито.

Съвременните апартаменти са особено склонни към прегряване. Това е проблем в цяла Европа – дори в страни с по-ниски температури като Полша – а жилищните сгради в Лондон са известни с прегряването си. От друга страна жилищното строителство с ниско застрояване също може да прегрее.

Рискът от прегряване се забелязва твърде късно

Тъжното е, че много от проблемите с прегряването биха могли да бъдат открити – и решени – още в началото на процеса на разработване.

Бъде ли дадено разрешението за начало на планирането, може да е твърде късно. Сериозни рискови фактори като прекомерно остъкляване или лошо сградно оформление трудно могат да се променят след това.

Колегите строителни инженери Джули Годфрой (консултант по екосъобразност и технически мениджър на CIBSE) и Сузи Даймънд (специалист по динамично термално моделиране в Inkling LLP) са експерти в строителната физика около прегряването. И на двете им е омръзнало да виждат същите грешки отново и отново.

Причините се разбират погрешно

Проблемът с прегряването се задълбочава заради погрешното разбиране на причините.

Разочаровам се, когато чуя хората да казват, че прегряването се случва, защото сградите са ‚твърде изолирани‘ или ‚твърде херметични‘. Всъщност най-големият риск от прегряване се дължи на прекомерното остъкляване или шумната среда.

- Джули Годфрой

 

Докато системите за термално моделиране като IES или PHPP могат да калкулират количествените сметки около риска от прегряване, сметките не се извършват за всеки етап. Но дори и практиката да е друга, анализът се прави, след като са взети важните решения.

Още по-лошото е, че често прегряването се изразява при всички елементи. И акустиката, и строителните услуги, и конструкционните елементи допринасят за прегряването, обяснява Джули Годфрой, без никоя от частите да може да понесе общата „отговорност“.

Ранното предупреждение е необходимост

Сузи Даймънд е един от водещите автори на TM59, подробното ръководство за прегряване на CIBSE, публикувано през 2017г. „Когато разработвахме TM59, дискутирахме необходимостта от система за сортиране на проектите спрямо нуждата от пълно моделиране. Ако можете да установите, че нещо е с висок риск от прегряване, това оправдава цената на пълния анализ.“

Но тогава не съществуваше система за „ранно предупреждение“, която да маркира проблемите за корекция в проектирането достатъчно рано.

Когато Good Homes Alliance решиха, че искат да произведат точно това – метод за ранно предупреждение за риск от прегряване – Сузи Даймънд и Джули Годфрой не се поколебаха. „Събрахме се и направихме оферта. И ни избраха.“

Как работи методът

За да се уверят, че методът е възможно най-полезен, Даймънд и Годфрой се консултираха с много потенциални потребители, за да разпитат какво според тях ще проработи. „Хората бяха много ясни. Не искаха сложна електронна таблица, а нещо много просто – кратък списък с точни насоки.

Можете да изтеглите готовия продукт тук (безплатен е): „Прегряване в нови домове: метод и насоки“.

„Това, което имаме сега, е ръководство, дълго само една страница, с проста система за оценяване, показваща общата възможност за риск. Рискът може да бъде нисък, среден или висок. Към краткото ръководство са приложени и по-обстойни насоки.“, обяснява Джули Годфрой.

„Буквално можете да разпечатате метода на една страничка и да го занесете на оперативката за планиране и да го използвате за бърза проверка на риска и да прецените следващите стъпки.“

Следващите стъпки зависят от естеството на проекта и от това кой използва метода. Но ето накратко какви могат да бъдат те:

  • Нисък риск означава, че не са необходими незабавни действия. Важното е да се гарантира, че всичко, което потенциално може да увеличи риска, е сведено до минимум, било то в условията на планиране или след това.
  • Среден риск означава, че вероятно са необходими някои промени в проектирането, за да се намали риска и/или увеличи работата по ограничаването му. Необходимо е също и обстойно моделиране, за да се провери ефективността.
  • Висок риск означава, че проектирането трябва задължително да се измени, за да се намали риска (напр. чрез промяна на оформлението) и/или увеличи работата по ограничаването му (напр. чрез добавяне на засенчващи системи). Необходимо е също и обстойно моделиране, за да се провери ефективността.

За кого са методът и неговите насоки?

Фактът, че прегряването се случва много често, ни съобщава, че проектантите, инженерите и изпълнителите невинаги се справят ефикасно с рисковете. Методът гарантира, че потенциалните проблеми ще бъдат маркирани, още преди проектът да напусне чертожната дъска.

Надяваме се, че редовното извършване на ранна проверка на всички архитектурни елементи ще оформи инстинкт у архитектите за решенията, които биха били рисковани.

- споделя Джули Годфрой

Някои фирми вече препоръчват на своите архитекти да използват този метод в началото на всеки проект.

Също толкова важно е, че методът е предназначен и за неспециалисти. По-специално става въпрос за служителите в местните власти, които планират как да се приложат нови разработки.

„Искаме да дадем възможност на местните власти да оценят плановете, когато се решава дали да се даде разрешение на даден проект, и ако то се даде – дали трябва да се включат условия за планиране“, обяснява Джули Годфрой.

„Местните власти са тези, които трябва да се справят с проблемите на прегряващите домовете. Служителите на местната власт, занимаващи се с опазването на околната среда, са първият пристан за обитателите на непригодни жилища. Затова е логично местните власти да искат да предотвратят всички проблеми, преди те да изникнат.”

Накъде сочат насоките?

Излишното остъкляване причинява дискомфорт през лятото и зимата

За Годфрой и Даймънд прекаленото остъкляване представлява сериозен проблем. Различни проучвания (с моделиране и реално измерване) показват, че тази практика е един от най-често срещаните рискови фактори за прегряване. И въпреки това сериозното остъкляване продължава да се прилага в новите жилища.

Ръководството, което е включено към метода на Good Homes Alliance, разяснява, че остъкляването до пода или в ъглите не допринася за нивата на дневна светлина. Но от друга страна води до лятно прегряване. „И, разбира се, огромните стъклени пространства създават дискомфорт и през зимата“, казва Сузи Даймънд. „Защо се прави това?“

Засенчването осигурява ценна защита срещу прегряване. Но в силно остъклените жилища то не може напълно да премахне риска. „Това е, което откриваме в практиката ни, и затова то е отразено в метода“, обяснява Сузи Даймънд.

Възможностите на вентилационната система са от решаващо значение

Двата най-важни начина за поддържане на прохлада през лятото са спирането на навлизане на топлина вътре и изхвърляне на нежеланата топлина навън. И двете са от решаващо значение! За съжаление строителните разпоредби в Обединеното кралство почти не третират прегряването. „Разпоредбите за чист въздух в част F е абсолютният минимум“, казва Джули Годфрой. „Дори и те не винаги се спазват, затова в тях има ‚препоръка‘ за проверка дали при проектирането това е отчетено!“

Разумно е да се изисква по-висока степен на пречистване на въздуха на час от четирикратния обмен, определени в част F. И това дава ‚смекчителни точки‘, ако обменът е над законовия минимум.

споделя Сузи Даймънд.

На практика обаче действителната площ на отваряне е твърде малка; по-малка, отколкото се е предполагало по време на проектирането заради различни видове прозоречни ограничители и видове отваряване. Методът разяснява и тези проблеми.

Шумът, замърсяването и сигурността влияят на вентилационния потенциал

Джули Годфрой посочва често срещаната грешка при проектирането на вентилационната система: „Проектантите често приемат, че прозорците ще бъдат отворени, когато е горещо. Но ако жилището е на шумно, замърсено или несигурно място, хората няма да оставят прозорците си отворени. При наличието на тези фактори методът оценява риска от прегряване като висок, ако те бъдат игнорирани.“

По същия начин за едноаспектните апартаменти  е известно, че крият сериозен риск от прегряване, както е посочено в предишни проучвания на Good Homes Alliance. „Жилищата трябва да имат двоен аспект , ако е възможно.“, настояват Годфрой и Даймънд. „Този тип проектиране е полезен по много причини. В едноаспектния апартамент няма възможност за кръстосана вентилация, а още по-лошото е, че всички стаи по едно и също време ще страдат от значително натрупване на слънчева енергия, което за вас означава, че където и да отидете в апартамента, не можете да избягате от меко казано некомфортната жега.“, казва още Джули Годфрой.

 Апартаменти с единичен аспект имат три затворени страни без отварящи се прозорци (с изключение на входа), при които обикновено разположението на коридора е централно.

 При двойния аспект жилищата са проектирани с отварящи се прозорци на две или повече стени, позволяващи вентилационен потенциал при повече от една стена.

Термалната маса не е магически куршум

Твърде често хората вярват, че термалната маса е един вид „вълшебен куршум“, който сам преодолява риска от прегряване. Но това не е точно така, както обяснява Джули Годфрой. „Полезно е само ако през нощта има щедра вентилация достатъчна да премахне цялата топлина, погълната през деня. Без необходимата нощна вентилация термалната маса не е ваш приятел! ”

Методът вече е популярен

Джули Годфрой представи метода в уебинар през юли 2020г. и остана доволна от реакцията на присъстващите. „Наистина бях окуражена, че дойдоха толкова много служители на местните власти. Те очевидно вече бяха използвали метода – точно както се надявахме.“

Методът е официално тестван като част от програма за социални жилища в Уелс. Ръководителите на програмата сега имат желание да получат обратна връзка от всички потребители, за да продължат да я подобряват (вижте въпросника им тук). Методът придобива официален статут и в Лондон – най-рисковото място за прегряване в Обединеното кралство. В своя проект ръководството по планиране в Лондон ще изисква оценката на риска от прегряване да бъде изчислена и включена във всички приложения за развитие.

Най-хубавото на този безплатен метод е, че всеки може да го използва – клиенти, проектанти, инженери, изпълнители, планиращи екипи, общински служители, отговарящи за състоянието на околната среда, а даже и потенциални купувачи и наематели. Като се има предвид колко трудни бяха горещите вълни за някои хора през 2020г. – и като се има предвид, че в бъдеще те ще са повече – не бихте ли искали да проверите вашия рисков фактор?

Как строителството може да поддържа хладина?

Засенчили сте слънцето по пладне и сте прокудили горещината през нощта. Но как да направите така, че да задържите тази ценна прохлада, когато утре слънцето отново се изкачи на небосклона?

  • Първо, когато навън е много горещо, рекуперацията на топлина може да се превключи на рекуперация на хладина. Много системи за механична вентилация (MVHR) имат това като автоматична настройка.
  • Второ изолацията, особено тази извън конструкцията, ще забави преноса на топлина през стените и покрива.
  • Трето херметичността на сградната обвивка ще попречи на горещия въздух да се промъкне през пролуки в конструкцията и така се избягва прегряване на вътрешността на конструкцията и на обитателите в нея.

Така че – стройте плътно и вентилирайте правилно! Независимо от сезона!

 

Кейт дьо Селенкур

Кейт е писател и учен, специализиращ в екосъобразното и здравословно строителство.

Превод от оригинал Passive House Shop

]]>Fri, 23 Sep 2022 15:32:42 +0300<![CDATA[[Контролен Списък] Пригответе се за своя blower door test]]>https://www.phshop.bg/blogs/post/Контролен-Списък-Пригответе-се-за-своя-blower-door-testВсяка енергоефективна и Пасивна сграда (Passive House) трябва да премине през т.н. blower door test, измерващ херметичността на сградната обвивка. Контролният списък в тази статия ще ви помогне да се подготвите за деня на вашия тест.]]>


Всяка енергоефективна и Пасивна сграда (Passive House) трябва да премине през т.н. blower door test, измерващ херметичността на сградната обвивка. Контролният списък в тази статия ще ви помогне да се подготвите за деня на вашия тест.

 

Проверете тези елементи преди вашия blower door test

Преди теста следните елементи трябва да бъдат проверени:

  • Степента на въздушна пропускливост, изисквана от клиента ви
  • Резултатът, необходим за спазване на релевантните строителни норми
  • Правилното изчисление на площта и обема на сградата, като се използват актуалните чертежи
  • Благоприятността на прогнозата за времето – скоростта на вятъра не трябва да надвишава 6 метра в секунда (3 по скалата на Бофорт или по-ниско)
  • Изправността на токозахранването на сградата

 

А следните стъпки са за проверка на място:

  1. Външните врати и прозорци трябва да бъдат затворени (включително и тези при неотопляеми помещения)
  2. Вътрешните врати трябва да се подпрат с клин, за да стоят отворени
  3. Комините трябва да бъдат запечатани
  4. Вентилационните отвори на прозорците и стените трябва да бъдат затворени, но не е запечатани
  5. Вентилационните отвори, които са постоянно в отворено положение, трябва да бъдат временно запечатани
  6. Сифонът трябва да се напълни с вода или да се запуши
  7. Системата за регенериране на топлина трябва да бъде изключена, а системата от вентилационни канали трябва да бъде запечатана
  8. Отоплителните системи трябва да бъдат изключени, а всички външни въздушни отвори трябва да бъдат затворени
  9. Люковете към тавани, мазета или гаражи трябва да бъдат затворени
  10. Ключовете трябва да са в ключалките, а дръжките на вратите трябва да са монтирани
  11. Всички други тръбопроводи, канали или люкове, водещи към неотопляеми помещения, трябва да бъдат затворени

Този контролен списък се отнася главно за домове и малки сгради, тъй като тестването на херметичността при големи сгради е доста по-сложна задача. Възможно е също да има различни процедури при подготовката на сградата за blower door test в зависимост от това дали тестът е предназначен за релевантните строителни норми или за стандарта Passive House (Пасивна къща). Не забравяйте първо да проверите с вашия тестер за херметичност.

Ако от самото начало сте взели предвид херметичността при проектирането и изграждането на сградата, вашият blower door test няма да предизвика стресови ситуации. Следвайки гореизложената подготовка, тестът ще протече гладко и ще даде възможно най-точен резултат.

Успех! 

Лени Антонели

Лени е журналист, който отразява събитията около екосъобразността и околната среда. Той пише за строителните среди от повече от десетилетие и е заместник главен редактор на списанието за екосъобразно строителство Passive House Plus.

Превод от оригинал  Passive House Shop

]]>Fri, 23 Sep 2022 15:25:29 +0300