Често чуваме въпроси относно парните бариери. Например инвеститорът (или проектантът) изисква парна бариера от нашите майстори при завършването на таванското помещение. И въпросът на майстора следва: „SIGA Majpell® 5 парна бариера ли е?“ На този въпрос се отговаря бързо: „Не, Majpell® 5 не е парна бариера.“ Но дали изначално настояването за парна бариера е било резонно? Отговарянето на този въпрос обаче изисква повече време.

Предпазно полиетиленово фолио „в употреба“.

Как най-често се тълкува парната бариера?

Обикновено терминът „парна бариера“ се използва за описание на бяло или зелено полиетиленово фолио. Вече повече от 30 години това фолио се инсталира като защитен слой срещу разпространението на водни пари в покриви и стени, но в днешно време виждаме все по-рядко полиетиленови материали по строителните обекти. Да, тези фолиа не са скъпи, но някои от типичните им свойства вече не изглеждат подходящи за целта им на използване. От една страна това се дължи на свойствата им за обработка: фолиата са доста твърди и невинаги могат да се залепят към основния слой успешно. Според нас обаче основният недостатък е (прекалено) високата им устойчивост срещу разпространението на водни пари.

Как да разберем колко висока е устойчивостта на фолиото срещу водни пари?

Sd-стойността (даваща съпротивлението на строителния материал срещу проникване на водни пари) е полезен параметър при оценяването на различните материали в покрива. Материалите със sd-стойност по-голяма или равна на 100м се считат за парна бариера. „100м“ често е и заявената sd-стойност за предпазните полиетиленови фолиа. От друга страна във външните части на сградата обикновено се използват фолиа с много ниски sd-стойности (по-малки от 0,5м).

Защо високата устойчивост срещу водни пари е „лоша“?

Решението около слагането на парна бариера често се взема заради основното правило, което гласи, че покривната или стенната конструкция трябва да е по-плътна отвътре, отколкото отвън. Само по себе си няма нищо лошо в това правило. Но въпросът, който следва, е колко паронепроницаем трябва да бъде вътрешният слой. Тук също има едно важно правило:

Оптимално е паронепроницаемостта отвътре да е 10 пъти по-висока от тази отвън.

Така че нека приемем, че подпокривното фолио има sd-стойност по-малка от 0,5м. Съгласно правилото фолиото от вътрешната страна трябва да е със sd-стойност от 5м. Тези и други правила могат да се открият в различните национални стандарти за хидроизолационни системи (напр. РД-02-20-2: 2016 в България; BS 5250: 2011 във Великобритания).

В Европа есента и зимата често са влажни, ветровити и студени, докато пролетта и лятото са слънчеви и топли. Тези отличителни сезонни признаци могат да окажат значително влияние върху преминаването на влага в стените или покрива. През зимата влагата мигрира от вътрешната част навън. През лятото се наблюдава обратният процес, при който влагата преминава от външната част в конструкцията. Парните бариери, които предотвратяват навлизането на влага в конструкцията през зимата, също така спират изсушаването на стенните и покривните конструкции през лятото поради високата им устойчивост срещу разпространението на водни пари.

Защо пароизолационният слой (като SIGA Majpell 5) трябва да има способността да изсушава повторно?

Често пъти инвеститорът е готов да вземе бързо решение за пароизолацията. Той или тя иска изолацията да бъде постоянно защитена от влага и конденз. Една мокра изолация държи също толкова топло, колкото мокър пуловер през зимата. Освен това влажната и неефективна изолация може да доведе и до структурни повреди, като например образуване на мухъл в дървения материал. Честа причина е лошата инсталация на парната бариера – лошо залепени или повредени фолиа позволяват на влагата да навлезе в стените чрез конвекция. Водните пари се събират в сградната структура по време на периода на оросяване (най-вече през зимата) и не могат да изсъхнат напълно през лятото поради високата устойчивост на пароизолацията.

Слой за контрол на водните пари SIGA Majrex® 200

Но повредите от влага могат да възникнат и по други причини. Дори по време на строителната фаза различните материали имат способността да съхраняват големи количества вода. Например тухлената стена най-вероятно е била изложена на дъжд, а скелетът на покрива (поел със сигурност много от дъждовната вода) все още няма да бъде напълно изсъхнал, въпреки че на външен вид изглежда сух. При тези случаи една парна изолация с умерена sd-стойност предлага по-голяма сигурност заради високата си способност да изсушава повторно.

Да, сградата може да диша. Разпространението на водни пари се наблюдава както през зимата (отвътре навън), така и през лятото (отвън навътре).  

Поради тази причина в 99% от случаите препоръчваме пароизолационен слой за контрол на водните пари, а не парна бариера.

Винаги помнете следното правило:

„Покривът и стените отвътре трябва да са толкова херметични, колкото е нужно, и толкова отворени за разпространение на водни пари, колкото е възможно.“

Това бива изпълнено с пароизолационния слой за контрол на водни пари SIGA Majpell 5. А слоят за контрол на водните пари с променлива влажност SIGA Majrex® предлага на нашите клиенти още по-голяма сигурност.

Тази статия първоначално е публикувана в немския блог на SIGA. Авторът ѝ е Йорг Волнов (Jörg Wollnow, Application Engineer Central Europe at SIGA), апликационен специалист в SIGA за Централна Европа. Той е квалифициран техник по дърводелство, изследващ принципите на херметичността повече от 20 години. Обучил е над 30000 професионалисти да станат майстори на херметичността.

Стефани Шалер

Специалист по входящ маркетинг в SIGA в Швейцария, обичащ книгите, йогата и пътешествията по света.

Превод от оригинал Passive House Shop