Марина Тауър, с височина от 140 м и 44,850 м² светло пространство, поразителна архитектура и уникално местоположение на река Дунав, е може би най-зрелищната жилищна кула в австрийската столица.

Д-р Волфганг Файст със семейството си пред прототипната „Пасивна къща“. Снимка: Питър Кук

През 1991 г. д-р Волфганг Файст построява първата пасивна сграда в света. Проектът за къщата е вдъхновен от проучвания, показващи, че повече от една трета от полезните изкопаеми се използва за отопление на сгради. Това подтиква експерти по (строителна) физика да открият по-енергоефективни решения за отопление, разпределение на топлина, прозорци, покриви и вентилационни системи.

Пасивната къща се основава на традиция, развиваща се с векове. В Швеция например през 1980 г. се формира и строителен кодекс, подобен на съвременния германски EnEV. Освен това стойностите за топлинни загуби от външни строителни компоненти намаляват вече повече от сто години. Започват от около 1,5 и сега достигат около 0,15 (вата на квадратен метър келвин) с пасивната къща. 

Основната идея за изграждането на сградата възниква след разговор с колегата на д-р Файст Бо Адамсън, който се завърнал от изследователско пътуване до Южен Китай, където участвал в подобряването на комфорта на „неотопляеми къщи“, които Адамсън нарича „пасивни къщи“. Вследствие на това двамата започват да търсят научни пасивни решения за Европа с нейните много по-студените зими.

Първият прототип на пасивната сграда е трябвало да изгради силен аргумент за рационалността на решенията. Основният успех на сградата е покриването на изискванията на Института за пасивни къщи години, преди той да бъде основан. Фокусът на прототипа не е бил усъвършенстването на икономическата приложимост, а тестването дали идеята работи на практика. Например и калкулаторът е бил с непоносимо високи цени в началото, но когато се е осъзнала функционалността му, цената спада значително. Затова може би не е изненада, че една пасивна сграда в днешно време може да струва само 5% повече от обикновената.   

Д-р Файст споделя, че архитектите на първата пасивна къща са оказали изключителна подкрепа при изпълнението на проекта… само от време леко се подсмивали на стриктно спазваните принципи. Но след първоначалния добронамерен смях всички екипи активно търсели нови решения, които да съответстват на калкулациите и технологиите, определени от стандарта „Пасивна къща“. Идеята, че представителите на различните индустрии не са отворени към развитие е стереотипен мит според създателя. 

Архитектурното планиране е отнело приблизително същото време, което е било обичайно за тогавашните години – малко под година – като работата започва през октомври 1990 г. И доколкото е било възможно, екипът от специалисти се е придържал към често използвани строителни компоненти като зидария на варо-циментов разтвор, дървена покривна конструкция и дървена дограма. 

Много от компонентите, които характеризират една пасивна къща – напр. прозорци с троен стъклопакет – все още не са били налични на пазара. Затова тези компоненти са били произведени специално за прототипа или са произведени в лабораторни условия (напр. централен вентилационен уред с вградени вентилатори за постоянен ток и регулатор на качеството на въздуха). В единичните компоненти на сградата са поставени стотици сензори, което като процес се извършва по-трудно от днес заради липсата на „безжичност“ и нуждата от инсталирането на кабели. Д-р Файст и екипът му дотолкова намаляват ненужните топлинни загуби през стени, покриви и прозорци, че отоплителната система става почти излишна. Сградата годишно изисква еквивалента на само 1,5 литра нафта на квадратен метър.

Д-р Файст отбелязва, че това, което би променил в прототипа днес, е ориентацията на скатния покрив малко по на юг, за да се оползотвори модерната фотоволтаична технология, както и използването на термопомпи за отопление и на сертифицираните от Института за пасивни къщи компоненти, които са почти 50% по-ефективни от използваните за къщата от 1991 г. Но в крайна сметка важното за създателя е, че следните неща са се увековечили в прототипа – постоянно свеж въздух, комфортен вътрешен климат и незначителни разходи за отопление.

Базирано на оригиналната статия от блога на International Passive House Association (iPHA)