Херметичността е от решаващо значение в новите сгради. Ето как можете да „вземете изпита“ за херметичност от първия път, като се подготвяте за него от самото начало.

Тестовете за херметичност са задължителни за много нови сгради

В Ирландия според най-новите разпоредби всички построени нови сгради трябва да бъдат тествани. Във Великобритания предложените промени в строителните разпоредби могат да въведат задължителни тестове за всички нови жилища в много скоро време.

Тези правила ще доведат до много промени в строителната индустрия, за които тестът за херметичност е сравнително ново явление.

В две части ще разгледаме как да се гарантира, че дадена сграда ще издържи теста за херметичност – първо с някои съвети за това как да се проектира и изгради херметична сграда, а след това с детайлирано обяснение на самото тестване (известно също като тест за въздушна пропускливост) и подготовката за него.

Съветите в тази статия имат за цел само да дават базата – препоръчваме на всеки, който работи по строителни проекти, да премине практическо обучение по херметичност, проведено от експерти.

Какво е херметичност?

Всеки е запознат с усещането за нежеланото студено течение, влизащо през лошо запечатаната врата или прозорец, и с неудовлетвореността, с която увеличаваме стойността на термостата, за да задържим топлината.

Когато всички въздушни пролуки в сграда се сумират, те могат да представляват източник на сериозни топлинни загуби. Например най-високият допустим херметичен резултат за нови жилища, построени в Англия и Уелс, е 10m³/hr/m² (повече за тези мерни единици по-късно) – това означава, че сумарно сградата има пролука от 0,44 m², приблизително с размерите на банкомат.

Строителните разпоредби в Англия и Уелс позволяват въздушните пролуки при новите жилища да бъдат кумулативно с размерите на банкомат. Снимка: @jankolario, Unsplash

Следователно целта на херметичността е да се елиминират тези въздушни изтичания от сградната обвивка чрез запечатване на всички пролуки и пукнатини, през които може да излезе топъл въздух и да влезе студен въздух. Тъй като сме свикнали с „пропускливите“ сгради във Великобритания и Ирландия, херметичността е едно сравнително ново предизвикателство при проектиране и изграждане на сгради.

Не става въпрос само за загуба на топлина

Лесно е да се разбере защо изтичането на въздух може да бъде основен източник на топлинни загуби и как намаляването им може да намали сметките за отопление и въглеродния отпечатък. Но херметичното строителство има и други предимства.

Теченията могат да носят влажен въздух, който кондензира при допир до студен обект (например в стени и покриви). Това може да причини влага, която може да доведе до гниене и мухъл, както и разпространението на вредните за здравето спори на мухъла.

А чистият въздух?

Това е често срещан въпрос, когато хората чуят за херметичност за първи път, изказан с нотка безпокойство за това откъде ще се появи чист въздух. Ето защо херметичността е толкова тясно преплетена с вентилация. Това е най-добре капсулирано с израза „build tight, ventilate right“, което означава, че при изграждането на херметичен дом е важно вентилационната система за доставяне на чист въздух да е проектирана правилно.

Механичните вентилационни системи, като тези с рекуперация на топлина или тези, които адаптират вътрешния климат спрямо нуждите на дома, обикновено работят най-ефективно при херметична обвивка. Тези системи извличат влажен, застоял въздух и го обменят с точното количество свеж въздух, доставян там, където е необходимо. Това е по-ефективно и по-полезно за здравето от разчитането на въздух, който се движи през конструкцията на сградата (или не се движи, в зависимост от времето) и потенциално пренася влага и спори от мухъл.

Как се измерва херметичността?

Също така е полезно да се знае как се измерва херметичността. Има два основни начина. Първият е с въздушния обмен на час (ACH), т.е. броя пъти, когато общият обем въздух в сградата се обменя с чист въздух в рамките на един час.

Вторият е с въздушната пропускливост (m³/hr/m²) – количеството въздух (в кубични метри, m³), ​​което преминава през един квадратен метър от външната повърхност на сградата на час. В Ирландия и Великобритания обикновено се измерва при налягане от 50 паскала.

Нива на херметичност във Великобритания и Ирландия

В Ирландия, считано от ноември 2019 г., жилищата максимално могат да имат пропускливост от 5 m³/h/m², докато в Англия и Уелс максималният допустим резултат за нови жилища е 10 m³/h/m². Неотдавнашните консултации на правителството на Обединеното кралство във връзка с Future Homes Standard предлагат допустимата стойност в Англия да бъде намалена до 8 m³/h/m² в скоро време (същата стойност се предлага и за Уелс, докато в Шотландия новият стандарт за изграждане на жилища в момента е 7 m³/h/m²).

В действителност строителната индустрия редовно надвишава тези показатели. В Ирландия средната въздушна пропускливост на новите жилища бе около 2,9 m³/h/m² през 2019-та година. В Обединеното кралство проучване на домове, построени между 2010 и 2014 г., установи, че средната пропускливост на въздуха е 4,9 m³/h/m² за непасивни жилища.

Стандарт за херметичност за пасивна къща

Строгият стандарт при пасивните къщи, за сравнение, изисква 0,6 въздушен обмен на час при налягане от 50 паскала (това обикновено работи при по-малко от 1,0 m³/h/m² въздушна пропускливост). Тъй като стандартите за енергийна ефективност за новите сгради продължават да се „затягат“ и сградите с почти нулеви енергийни загуби (NZEB) се превръщат в норма, е вероятно стандартите за херметичност да станат още по-строги в бъдеще.

Започва се с проекта

Първото нещо, което трябва да се спомене за осигуряването на херметичност, е, че това не е просто нещо, за което да отговаря само проектантският или строителният екип – това е отговорност и на двете страни, работещи заедно, и се изисква такава степен на сътрудничество, която невинаги е била норма на строителни обекти. Това означава, че всеки работи за постигането на обща цел, а не отделни подизпълнители да се опитват да свършат работата възможно най-бързо.

Постигането на херметичност започва още на етапа на проектиране. Това е така, защото простият и ясен проект прави херметичността много по-постижима на обекта.

„Проектантът не може просто да напише целите за херметичност в договор. Той или тя трябва да ги направят лесно постижими”,

разказва експертът по пасивни къщи Ник Грант в ръководството по херметичност на списание Passive House Plus. Той препоръчва на проектантите да участват в процеса на херметическо запечатване и да присъстват на blower door test, „за да усетят елементите“. Той казва:

„Да проектираш детайл в 2D в уютен офис не е същото като да решиш къде три такива детайла се срещат в един мокър следобед.“

Херметичното проектиране в идеалния случай започва с опростяване на сградата. Въздухът най-често изтича при връзките между различни строителни елементи (например покрив, стена, стена и под, отвори за прозорци, инсталационни отвори, връзки при балкони и др.). Проектирането на семпла сградна форма, която ограничава броя на тези връзки, ще направи херметичността по-постижима за екипа по полагане.

Вертикален разрез на типично жилище, показващ ключови връзки, където е вероятно да има изтичане на въздух. Снимка: CEREMA (CC-BY-SA 3.0)

Разбира се, това не трябва да изключва интересен архитектурен дизайн като възможност! Но колкото по-сложна е една сграда, толкова по-трудно ще бъде да постигне високи нива на херметичност. Простите връзки с лесно разбираеми детайли също са от решаващо значение.

Поставете ясна цел

Също така е важно да знаете каква е целта ви за херметичност от самото начало. Ще спазвате общите строителни норми или по-строги – като тези за пасивна къща? Ясната цел ще държи проектантския и строителния екип съсредоточен. Задайте цел за първоначалния си тест, която е значително по-висока от какъвто и да е минимум, който трябва да постигнете, в случай че херметичният слой се повреди след първоначалния тест, например по време на окончателното му фиксиране.

Къде ще бъде въздушната бариера?

Проектантите трябва да определят ясна стратегия за въздушни бариери за цялата сграда. Това трябва да изясни какъв материал ще образува въздушната бариера на всички ключови строителни елементи – стени, покриви, подове и др. – и къде точно ще се намира в сградната обвивка. Трябва също да се уточни как тези различни елементи ще бъдат свързани по херметичен начин при ключовите връзки.

Тази стратегия за въздушни бариери трябва да бъде обсъдена с проектантския и строителния екип, както и с всички подизпълнители. Това може да стане чрез един ясен чертеж на сградата, илюстриращ въздушната бариера и материалите ѝ и как ключови връзки и инсталационни отвори трябва да бъдат запечатани.

Видове въздушна бариера

От решаващо значение е специфицирането на висококачествени материали за въздушната бариера; в противен случай тя може да се повреди по време на експлоатационния живот на сградата. Запознат съм с един скорошен пример за пасивна къща в Ирландия, която бе повторно тествана за херметичност повече от десетилетие след построяването ѝ и така бе разкрито ново въздушно изтичане. При анализа беше установено, че по време на строителството строителите били изчерпали специализираната изолационна лента и вместо това използвали обикновена лепяща лента, която, разбира се, се разлепила с годините.

Някои често използвани материали като основни въздушни бариери са:

• Мембранно фолио за контрол на водните пари като SIGA Majpell или SIGA Majrex. Тези фолиа обикновено се използват при дървени конструкции, но могат да се полагат към много видове стени. Освен че осигуряват херметичност, те са предназначени да контролират движението на влага и така да защитят строителните елементи.
• Циментова мазилка върху зидария.
• OSB плоскости. Проучвания обаче показват, че херметичността на обикновеното OSB може да варира значително при различните продукти. Според института „Пасивна къща“ изтичането на въздух през OSB може да представлява от 20 до 40% от общото изтичане на въздух в пасивна къща, построена на база 0,6 въздушен обмен на час. Вече обаче се предлагат и специализирани херметични OSB плоскости.

SIGA Majrex. Снимка: SIGA

Вътрешното циментово/гипсово покритие е често срещана форма на въздушна бариера, особено при зидани сгради. Снимка:Wikimedia

При хладен климат въздушната бариера обикновено се монтира откъм вътрешната част на основния изолационен слой. Това се прави, за да се попречи на влажния въздух да навлезе от вътрешността на сградата към изолационния слой и да кондензира. От външната страна на изолационния слой трябва да се постави и ветронепроницаем слой, за да се предпази изолацията и да се гарантира, че тя функционира ефективно.

Това може да се постигне чрез външен слой от тухли или блокове, въпреки че при дървени конструкции често се полага ветронепроницаемо мембранно фолио като SIGA Majcoat или Majvest. Тези фолиа позволяват на водните пари, попаднали в конструкцията, да преминат през изолацията и така да кондензират навън.

SIGA Majvest © SOB. Снимка: SIGA

Инсталационните отвоти през въздушната бариера също трябва да бъдат сведени до минимум. Един от начините за това е чрез проектиране на сервизен отвор откъм вътрешната страна на въздушната бариера, който осигурява място за поставяне на допълнителна изолация.

Разрез, показващ опростена сградна обвивка, повърхността на въздушната бариера е в червено. Изображение: Hesketh Hayden Architects

Спецификации на проекта

Спецификациите на проекта могат да покажат целите за въздушна пропускливост, стратегията за въздушни бариери и отговорностите на различните изпълнители по отношение на херметичността, както и всички изисквания за изпълнение на място (повече за това по-долу). Един експерт по херметичност може да преразгледа стратегията за въздушни бариери и проекта за херметичност.

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ РАБОТИЛНИЦАТА ЗА АРХИТЕКТИ

Нови умения

От съществено значение е проджект мениджърът и екипът по херметичност да са подходящо обучени „по всички параграфи“. Например експертът по херметичност може да осигури такъв вид обучение или могат да се потърсят релевантни курсове. Практически демонстрация на място също са нужни. SIGA предлага работилници по херметичност за архитекти и проектанти (вижте тук за Ирландия и тук за Великобритания), както и за строители (вижте тук за Ирландия и тук за Великобритания). Представителите на висококачествените продукти за херметичност често с удоволствие изпращат свои представители и на строителните обекти, за да се гарантира, че продуктите им се инсталират правилно.

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ РАБОТИЛНИЦАТА ЗА СТРОИТЕЛИ

Обясняване на детайли

Могат да се изготвят по-подробни чертежи, показващи въздушната бариера на отделните връзки, разрези и отвори, а въздушната бариера трябва ясно да се маркира в различен цвят. В отличното си ръководство за херметичност в пасивни къщи BRE съветва следното:

Окончателните работни чертежи също трябва да съдържат последователни илюстрации на ключовите етапи, свързани с инсталирането на херметичната бариера при сложни връзки между елементите. Всеки етап около инсталирането на мембранно фолио или херметическото запечатване трябва да се отбележи на тези чертежи.

Могат да се изготвят и триизмерни чертежи и визуализации на детайли, ако те ще помогнат за инсталирането.

Станете шампиони по херметичност

Доброто управление е от съществено значение, за да се гарантира, че проектът за херметичност се реализира на място правилно. Един от начините за постигането на това е назначаването на „шампион по херметичност“. Това може да бъде някой, чиято роля е да гарантира целостта на въздушната бариера по време на полагането и да се увери, че всички на обекта знаят своите отговорности по отношение на херметичността. Шампионът по херметичност може да създаде контролен списък (чеклист) с точки на потенциално въздушно изтичане.

Шампионът по херметичност трябва да бъде някой с компетентността да взема решения на място. В идеалния случай това не трябва да бъде мениджърът на обекта (или техническият ръководител), който може да няма време да се „посвети“ на ролята.

Също така е от решаващо значение да има ясен план за тестване на херметичността от самото начало – както на отделни точки на потенциално изтичане по време на строителство, така и на цялата сграда близо до и след самото построяване.

Във втората част на тази статия разглеждаме задълбочено тестването на херметичност. Ще получите отговори на следните въпроси:

• Как протича то?
• Какви са различните видове тестове?
• Какво трябва да направите, за да подготвите една сграда за тестване?

Лени Антонели

Лени е журналист, който отразява събитията около екосъобразността и околната среда. Той пише за строителните среди от повече от десетилетие и е заместник главен редактор на списанието за екосъобразно строителство Passive House Plus.

Превод от оригинал  Passive House Shop