Повечето новопостроени сгради в Обединеното кралство и Ирландия трябва да издържат тест за херметичност. Но как се тества, какви различни видове тестове има и какво трябва да направите, за да подготвите сградата за тестване?

Blower door тест за херметичност

Херметичността е от решаващо значение за високоефективните сгради. Както видяхме в първата част на статията, тя е изключително важна за енергийната ефективност, предотвратяването на влага и мухъл и защитата на конструкцията. Нейното постигане изисква добър и прост проект и специално внимание към детайлите.

Независимо дали се стремите да достигнете стандарт за пасивна къща (0,6 въздушен обмен на час), или просто се опитвате да изпълните основните строителните разпоредби, вероятно ще трябва да предприемете поне един тест за херметичност.

По-вероятно ще искате да предприемете множество тестове по време на строителство, за да можете да изчислите колко близо сте до постигането на целта си и така да намерите въздушните изтичания и да ги „поправите“ преди последния си тест.

Насоките в тази втора част на статията са свързани главно с тестването на херметичността на къщи и малки сгради, тъй като тестването на големи обществени или търговски сгради може да бъде по-трудоемко.

ПРОЧЕТЕТЕ ЧАСТ 1 НА ТАЗИ СТАТИЯ

Как се тества за херметичност?

Основният начин за проверка на херметичността е чрез blower door тест. Монтира се вентилатор на вратата или главния прозорец на сградата, която ще се тества. След това „машината“ подлага сградата на (де)компресия, за да прокара въздух през всички процепи и пролуки в сградната обвивка. Накрая се измерва количеството въздух, преминало през вентилатора (повече за това по-долу).

Кратко видео, показващо работещ вентилатор по време на тест. В този случай вентилаторът е обърнат навътре, което показва, че сградата е разхерметизирана.

Както обяснихме в част първа, резултатите от blower door теста се представят в една от двете единици — въздушен обмен на час (ACH, наричана още стойност n50) или въздушна пропускливост (измервана в кубични метри на час на квадратен метър, m3/hr/m2, известна още като стойността q50).

Тестване на място

Има и начини за извършване на тестове на място, за да се провери плътността на определени връзки или да се проследят отделни точки на изтичане. Те включват:

• „Писалки“ за дим, които изпускат видим дим, за да се види как се движи въздухът
• Термографски камери, които показват температурата на различните строителни елементи в различни цветове
• Измерватели на скоростта на въздуха, които измерват движението на въздуха в определена точка

Използването им, докато сградата е под (де)компресия по време на blower door тест, може да бъде особено полезно при откриване на изтичания.

Инфрачервено изображение на покривен прозорец с изтичания по време на blower door тест, направен с термографска камера, и обикновена снимка на същия прозорец. (Снимка Сьонке Крюл, CC BY 3.0)

Планиране на тестовете за херметичност

Обикновено се препоръчва да предприемете поне един предварителен тест за херметичност на цялата сграда преди окончателния тест, за да се открият всички неоткрити досега източници на изтичания.

Това важи особено ако се стремите към по-строг стандарт за херметичност като стандарта за пасивна къща. За такива високоефективни сгради често се препоръчва да се извършат три blower door теста:

• Тест 1: Веднага след като въздушната бариера (най-често става въпрос за слоя устойчив на атмосферни въздействия или ветронепроницаемият слой) е завършена, но преди да бъдат монтирани каквито и да било системи (напр. вентилационни, противопожарни) и уреди. Това може да изисква временно запечатване на отворите на прозорците и др. Така може да се открият всякакви изтичания, преди въздушната бариера да бъде покрита.
• Тест 2: След първата корекция, когато системите са монтирани, но преди да бъдат монтирани уредите. От решаващо значение е да се постигне херметично уплътнение около системните отвори, преди те да бъдат запечатани. Също така се препоръчва да се стремите към значително по-добър резултат за херметичност на този етап, отколкото се нуждаете, тъй като въздушната бариера може да се повреди по време на втората корекция.
• Тест 3: Окончателен тест при края на строителния процес

Вземете своя собствена мини вентилаторна врата

Тъй като е толкова важно да се правят многократни тестове, ако се стремите към стандарта за пасивна къща, някои изпълнители дори имат свои собствени малки вентилаторни блокове за улеснение при често тестване. Те не са предназначени да заменят основните blower door тестове, а само да ви помогнат да откриете изтичанията и да оцените подобренията около конструкцията, докато се подготвяте за основния си тест.

Подготовка

От решаващо значение е проектантският екипът да бъде оптимално подготвен преди и в деня на теста. Водещият ирландски тестер Мартин Куни от Irish Energy Assessors ни изпрати следния списък с елементи, които трябва да бъдат проверени преди теста:

• целта за въздушна пропускливост на сградата
• резултата, необходим за спазване на строителните норми
• площта и обема на сградата трябва да са правилно изчислени от актуални чертежи
• Прогнозата за времето трябва да е подходяща. Скоростта на вятъра не трябва да бъде над 6 m/sec (степен три) или резултатите няма да са надеждни
• Сградата трябва да има токозахранване

Също така е важно да се гарантира, че самата сграда е правилно подготвена за теста. Мартин Куни също така съветва, че са необходими следните стъпки, за да се осигури, че сградата е готова за теста:

• Вътрешните врати трябва да се подпрат с клин, за да стоят отворени
• Външните врати и прозорци трябва да бъдат затворени, а ако все още не са монтирани, отворите трябва да се запечатат
• Комините трябва да са запечатани
• Вентилационните отвори на прозорците и стените трябва да бъдат затворени, но не и запечатани
• Вентилационните отвори, които са постоянно в отворено положение, трябва да бъдат временно запечатани
• Сифонът трябва да се напълни с вода или да се запуши
• Системата за регенериране на топлина трябва да бъде изключена, а системата от вентилационни канали трябва да бъде запечатана

Какво се случва по време на теста

По време на теста вентилаторна машина се монтира върху вратата или основния прозорец на сградата, която ще се тества. След като сградата е запечатана правилно в съответствие с подходящия протокол за тестване (повече за това по-долу), след това тя се (раз)херметизира с помощта на вентилатора и се измерва количеството въздух, минаващо се през вентилатора.

Примерни резултати от тестове при компресия/херметизиране (Снимка: Мартин Куни / Irish Energy Assessors)

Хубаво е да се отбележи, че според най-новите строителни разпоредби сградата трябва да бъде както под компресия, така и декомпресирана. Същото важи за сградите, които се тестват за стандарта за пасивна къща.

Съгласно строителните разпоредби на Обединеното кралство се изисква компресиране ИЛИ декомпресиране. Но тестването и в двете посоки може разкрие различни изтичания — например декомпресията/разхерметизирането е особено подходящо при разкриване на изтичания около уплътненията на прозорците.

Примерни резултати от тестове при декомпресия/разхерметизиране (Снимка: Мартин Куни / Irish Energy Assessors)

Обикновено тестерът за херметичност ще извърши серия от тестове във всяка посока на стъпки между 10 и 60 паскала. Това са относително малки количества налягане – до около скорост на вятъра степен пет.

Тестването на повече стъпки (например на всеки пет паскала между 10 и 60) ще даде по-точен резултат. Резултатът при 50 паскала след това може да бъде екстраполиран от тези резултати и ако сградата е била едновременно компресирана и декомпресирана, средната стойност на двата резултата се приема като резултат от теста за херметичност.

Комбинирани данни за компресия/декомпресията, даващи краен резултат от 1,22 ACH (n50) и 1,144 m3/hr/m2 (q50) при 50 паскала. (Снимка: Мартин Куни / Irish Energy Assessors)

Процедури и правила за тестване

Важно уточнение: има различни протоколи за тестване на херметичност, в зависимост от това кой стандарт се използва.

Протоколът за провеждане на тестовете за херметичност обикновено се основава на EN (европейския) стандарт EN 13829:2000, но тълкуванията му могат да варират в различните страни. Има по-нов стандарт, EN ISO 9972:2015, но много строителни разпоредби, включително тези в Обединеното кралство и Ирландия, все още се позовават на EN 13829:2000.

И двата стандарта са доста сходни, но има някои малки разлики, като например начинът на изчисление на обема на сградата.

Не се притеснявайте, просто се пригответе!

Като цяло с малко подготовка денят на вашия тест за херметичност няма да предизвика стрес или безпокойство на мястото на тестване особено ако сте проектирали и изграждали, като взимате под внимание херметичността от самото начало.

Просто се уверете, че сте подготвени оптимално, като:

• Познавате целите си. Какъв резултат за херметичност трябва да постигнете, за да е съобразена сградата със строителните разпоредби, и какво е изискването за херметичност на клиента?
• Тествате регулярно. Предприемането на множество тестове за херметичност на цялата сграда по време на строителство, както и точкови тестове за локализиране на отделни изтичания, ще направи отстраняването на неизправности по-лесно и по-евтино, отколкото ако се остави всичко за накрая.
• Проучите внимателно. Уверете се, че вашият тестер разполага с цялата необходима информация доста преди теста и че сте подготвили сградата за теста в съответствие с техните инструкции.

Хареса ли ви тази статия? В тази 12-минутна първа част на статията говорим за това как се проектира и изгражда херметично от самото начало.

Лени Антонели

Лени е журналист, който отразява събитията около екосъобразността и околната среда. Той пише за строителните среди от повече от десетилетие и е заместник главен редактор на списанието за екосъобразно строителство Passive House Plus.