Според новите разпоредби всички сгради трябва да бъдат сгради с почти нулево потребление на енергия (NZEB). Но какво точно е NZEB и каква е ролята на херметичността при този нов стандарт?

В ирландската строителна индустрия се говори за акронима NZEB непрекъснато. Но въпреки че този нов строителен стандарт влезе в сила за новите домове началото на ноември 2019-та, дали индустрията наистина е разбрала какво той означава?

„ЕС нареди всички нови сгради да бъдат по стандарта NZEB от 31 декември 2020 г.“

NZEB е новият еталон на Европейския съюз за ниска експлоатационна консумация на енергия както в жилищни, така и в други сгради. С директивата „European Performance of Buildings Directive“ ЕС възложи всички нови сгради да бъдат NZEB от 31 декември 2020 г. (всички сгради, които са публична собственост, трябваше да покрият стандарта още от края на 2018 г.).

За разлика от повечето строителни стандарти, с които сме запознати, ЕС не е дефинирал какво точно е NZEB, което позволява на всяка държава членка да намери собствена дефиниция. Европейската комисия обаче препоръчва за европейските страни в „океанската зона“—като Ирландия— NZEB жилищата да консумират максимум 50-65 kWh/m2 първична енергия на година, като 35 kWh/m2 трябва да се генерира чрез системи за възобновяема енергия. За нежилищните сгради максималното потребление на първична енергия е 85 до 100 kWh/m2/година, като 45 kWh/m2/година от това се покрива от възобновяеми източници.

Каква роля играе NZEB при строителните разпоредби в Ирландия

За да бъдат ирландските норми в съответствие с това изискване, правителството публикува нови версии на Част L от строителните разпоредби и свързаните с тях технически насоки както за жилищни, така и за нежилищни сгради. Тези нови разпоредби вече са в сила за всички нови сгради, които получават разрешение за строеж.

„За да бъдат квалифицирани като NZEB, жилищата трябва да имат MPEPC не по-голям от 0,3“

Документът с техническите насоки към Част L (оттук нататък ще го наричаме L) гласи, че за да се квалифицират като NZEB, жилищата трябва да имат „максимално разрешен коефициент на енергийна ефективност“ (MPEPC) не по-голям от 0,3 и „максимално разрешен коефициент на въглеродна ефективност“ (MPCPC) не по-голям от 0,35.

Тези коефициенти са цифри, изчислени от софтуера DEAP, които отчитат голям брой фактори, влияещи върху енергийната ефективност и въглеродните емисии на едно жилище. Те са базирани на строителните разпоредби от 2005 г. – едно жилище с коефициент на енергийна ефективност (EPC) от 0,3 теоретично трябва да консумира 30% от енергията на жилище, построено при версията на Част L от 2005 г. (Изчислението е малко по-различно за нежилищните сгради. Новата версия на L изисква тези сгради да използват около 60% по-малко енергия от предишната версия (2009 г.), докато около 20% трябва да бъдат осигурени от възобновяема енергия.)

Новата версия на L изисква жилищата да бъдат с 25% по-енергоефективни от тези, построени при предишната версия (2011), което позволява максимален EPC от 0,4. Тъй като EPC взема предвид голям брой фактори, проектантите имат гъвкавост при мерките, които предприемат, за да гарантират, че жилището отговаря на стандарта.

Налице е обаче и затягане на минималния “праг” на U-стойностите, разрешени за ключови строителни елементи в новата версия на L (виж таблицата). Изискването за възобновяема енергия също се е променило от минимум 10 kWh/m2 годишно производство на енергия до процентовия минимум от поне 20%, т.е. поне една пета от енергийните нужди на дома трябва да бъдат удовлетворени от възобновяеми източници на място. Но в тази статия искаме да се съсредоточим върху ролята на херметичността в новите разпоредби и как постигането на по-високи нива на херметичност може да помогне за постигането на NZEB.

Максимална U-стойност на елементите (W/m²K)

Източник: Опазване на горивата и енергията – Жилища

Какво роля играе NZEB при херметичността?

„Херметичността и вентилацията образуват двете страни на една и съща монета“

Ключовото нещо, което трябва да се разбере за изискванията за херметичност в L, е, че те са тясно свързани с разпоредбите за вентилация в TGD F, които също наскоро бяха актуализирани, за да са в съответствие със стандарта NZEB. Така те образуват двете страни на една и съща монета. Това е, за да се гарантира, че когато сградите стават по-херметични, качеството на въздуха в помещенията е защитено.

При L горната граница за въздушна пропускливост вече е 5 m3/hr/m2 – най-лошият резултат от теста за херметичност, който е позволен за едно жилище. Предишната горна граница в разпоредбите от 2011 г. беше 7 m3/hr/m2.

Новата версия F само предоставя насоки за инсталиране на естествена вентилация (напр. вентилационните отвори на прозорците или класическите стенни вентилационни отвори обичайни за много ирландски домове) за жилища с въздушна пропускливост между 3 m3/hr/m2 и 5 m3/hr/m2. Това означава, че само механичните вентилационни системи (напр. контролираната вентилация според нуждите или тези с рекуперация на топлина) са допустими за домове с въздушна пропускливост под 3 m3/hr/m2, за да се гарантира качеството на въздуха в помещенията.

Строги технически указания вече не се дават за системи за естествена вентилация в жилища с по-добра херметичност от 3 m³/hr/m²

Всяко жилище в Ирландия трябва да бъде подложено на тест за херметичност

Има и други важни промени в сравнение с предишните наредби за жилища. Сега за първи път всяко едно жилище в Ирландия трябва да бъде подложено на тест за херметичност. Това трябва да помогне за гарантирането на по-голямо постоянство и качество на работа на строителните обекти в Ирландия. По-рано беше възможно при жилищните сгради с много жилища да се вземе въздушна проба от няколко жилища и след това да се използва стойността за въздушна пропускливост от 7 m3/hr/m2 в DEAP за нетестваните жилища.

Вече има и изискване жилищата да се подлагат както на тестове за херметизиране, така и за разхерметизиране  – разумна стъпка напред, тъй като тестването само по единия или другия начин може да покаже леко подвеждащ резултат в зависимост от това дали сградата има прозорци, които се отварят навън или навътре.

Също така има ново изискване всички нежилищни сгради да бъдат тествани за въздушна пропускливост и да са с максимална пропускливост от 5 m3/hr/m2.

Blower door тест за въздушна пропускливост: вече има изискване ирландските жилища да бъдат подложени както на тест за херметизиране, така и за разхерметизиране. Снимка: Greenbuild

 Снимка: Greenbuild

Колко херметично трябва да се строи?

И така… към каква стойност на въздушна пропускливост трябва да се стремят разработчиците, проектантите и техническите ръководители? Има ли някаква причина да се стремим към резултат значително по-добър от стойностите, изисквани от нормите? За да отговорим на този въпрос, е хубаво да погледнем колко по-херметични са станали ирландските домове в последно време.

Едно непубликувано проучване от 2005 г., разглеждащо енергийните характеристики на извадка от ирландски жилища, построени в началото на хилядолетието, установи, че средната въздушна пропускливост на изследваните жилища е шокиращото 11,8 m3/hr/m2 . До 2017 г. обаче това се е подобрило драстично до средна стойност от 3,66 m3/hr/m2 (SEAI). През първата половина на 2019 г. средната стойност е спаднала до 2,85 m3/hr/m2.  

Сградите в Ирландия стават все по-херметични и тези цифри показват, че ирландската строителна индустрия през последните няколко години е строила при по-висок стандарт от . 7,0 m3/hr/m2, изискван от строителните разпоредби от 2011 г., и 5,0 m3/hr/m2, изисквани от новите норми за NZEB. Те също индикират, че само постигането на стойностите на позволения „праг“ може и да не е достатъчно, за да се покрият нормите.

„С малко практика, добро проектиране и обръщане на внимание към детайлите въздушната пропускливост може да бъде рентабилна и лесна за постигане.“

Бъдете амбициозни

Това е още по-важно сега, когато максимално разрешеният коефициент на енергийна ефективност (EPC) е намален от 4 на 3. Херметичността е една от онези области, в които има най-голям смисъл да бъдете амбициозни – защото с малко практика, добро проектиране и обръщане на внимание към детайлите въздушната пропускливост от световна класа може да бъде рентабилна и сравнително лесна за постигане.

Не можете да постигнете херметичност с половинчати мерки – или херметичността е проектирана да бъде в проекта и строителният екип е организиран и обучен да я изгради, или не е. Ако не е, все пак има някакъв шанс да покриете нормите особено ако строите, както в Ирландия, където често използваните блокове и мокра мазилка осигуряват известна степен на херметичност така или иначе. Но тъй като строителните стандарти стават все по-строги с времето, подходът в стил „дано покрием стандарта“ вероятно няма да бъде възможен.

Искате ли да научите повече за NZEB и херметичността? 

Искате ли да сте винаги в течение с промените?

В следващата ни публикация с няколко практически примери ще разгледаме по-подробно как херметичността може да помогне за спазването на стандарта NZEB.

Никога не пропускайте нова статия от блога ни!

Лени Антонели

Лени е журналист, който отразява събитията около екосъобразността и околната среда. Той пише за строителните среди от повече от десетилетие и е заместник главен редактор на списанието за екосъобразно строителство Passive House Plus.