Според новите разпоредби всички ирландски сгради трябва да бъдат сгради с почти нулево потребление на енергия (NZEB). Ето как със своята рентабилност херметичността може да улесни постигането на този стандарт.

В предишната ни статия за новите строителни стандарти в Ирландия разгледахме какво означава NZEB и по-конкретно как терминът е свързан с херметичността в сградите. В тази публикация ще разгледаме някои практически примери за това как херметичността помага за покриването на новите стандарти и защо си струва да се стремим към по-високи нива на херметичност.

Как херметичността се отразява на коефициентите за енергийна (EPC) и въглеродна ефективност (CPC)?

Трябва да се вземат предвид различните оценки за въздушна пропускливост и тяхното влияние върху способността на някои конвенционални жилища да покрият NZEB. Помолихме професионалния тестер за херметичност и енергиен консултант Gavin O Se от Greenbuild да подобри резултата за пропускливост на две жилища мостри – и двете построени по версията на L от 2011 г. – за да видим как това се отразява на крайния им коефициент за енергийна ефективност (EPC) и коефициента за въглеродна ефективност (CPC) в софтуера DEAP. Както обсъдихме в предишната ни публикация, за да са съобразени с новите указания за NZEB в част L от строителните разпоредби, жилищата трябва да имат максимален EPC от 0,3 и максимален CPC от 0,35.

„Просто променете въздушната пропускливост от 5 m³/hr/m² на 1 m³/hr/m² и тя почти ще отговаря на условията за NZEB“

Първото жилище мостра е къща близнак, 160 m2. С пропускливост на въздуха от 5 m3/hr/m2 и естествена вентилация то постига енергийно потребление от 56,91 kWh/m2/година (клас A3) и EPC от 0,421 – това не е достатъчно, за да отговаря на разпоредбите от 2011 г.

Въпреки това намаляването на въздушната пропускливост до 1 m3/hr/m2 и инсталирането на механична вентилационна система намалява EPC до 0,374, което се равнява на 11% подобрение в резултата и е достатъчно, за да отговаря на стандартите от 2011 г., но не и на NZEB.

Второто примерно жилище е къща, 225 м2. С естествена вентилация и въздушна пропускливост от 5 m3/hr/m2, то има енергийна консумация от 49,6 kWh/m2/година (клас A2) и EPC от 0,339 – достатъчно, за да отговаря на разпоредбите от 2011 г., но не и на NZEB.

Въпреки това, когато въздушната пропускливост се промени на 1 m3/hr/m2 и се инсталира вентилационна система с рекуперация на топлина, EPC е намален до 0,314, което е много близо до този при стандарта NZEB. Инсталирането на малка фотоволтаична система е достатъчно, за да може жилището да бъде съобразено с новите изисквания.

Графика, показваща как се променя потреблението на енергия в къща близнак с площ 160 m² (Къща 1) и обикновена къща с площ 225 m² (Къща 2), варирайки вентилационните им системи – естествена или механична вентилация. Херметичността се подобрява от 5 m³/hr/m² до 3 m³/ hr/m² и до 1 m³/hr/m².

Графика, показваща как се променя коефициентът за енергийна ефективност (EPC) в Къща 1 и Къща 2, варирайки вентилационните им системи – естествена или механична вентилация. Херметичността се подобрява от 5 m³/hr/m² до 3 m³/ hr/m² и до 1 m³/hr/m².

  Графика, показваща как се променя коефициентът за въглеродна ефективност (CPC) в Къща 1 и Къща 2, варирайки вентилационните им системи – естествена или механична вентилация. Херметичността се подобрява от 5 m³/hr/m² до 3 m³/ hr/m² и до 1 m³/hr/m².

Херметичност и механична вентилация

Механична вентилация с рекуперация на топлина (MVHR)

Тук е важно да се отбележи, че комбинираният ефект от подобряване на херметичността И инсталиране на механична вентилация е най-доброто, което може да се направи, за ниски стойности на EPC. Това е така, защото когато въздушната пропускливост се редуцира, софтуерът DEAP приема, че механичната вентилация работи много по-ефективно (което, разбира се, е правилно предположение).

При естествена вентилация и въздушна пропускливост от 1 m3/hr/m2 например (това е изцяло теоретично упражнение; би било опасно да се разчита на естествена вентилация в толкова херметична къща) двете горепосочени жилища биха имали EPC от 0,401 и 0,328 вместо 0,374 и 0,320 респективно.

Един проблем на новите разпоредби е формулировката. С максимална пропускливост от 5 m3/hr/m2, но с необходимост от механична вентилация за имоти с по-добър резултат от 3 m3/hr/m2, се повишава възможността разработчиците и проектантите да започнат умишлено да правят така, че обектите да постигат пропускливост между 3 и 5, за да се избегнат разходите и неприятностите около инсталирането на механична вентилация (и по този начин те да не се стремят към най-високите нива на херметичност). Запознати сме с няколко примера от индустрията за този вид „тарикатлък“.

Контрол на качеството на вентилацията при NZEB

Има уловка обаче. Съгласно последната версия на F всички вентилационни системи вече трябва да бъдат „инсталирани, балансирани и пуснати в експлоатация от компетентни монтажници“, а след това въздушният им дебит трябва да бъде валидиран и от сертифицирано лице. Това е ново изискване и въпреки че все още не е ясно как се извършва практически, то трябва да гарантира повече качество и последователност във вентилационната индустрия.

Сега и естествено вентилираните домове трябва да отговарят на изискванията.

Дори естествено вентилираните домове вече ще трябва да бъдат съобразени с разпоредбите. Според изчисление, извършено за списание Passive House Plus от вентилационната компания Aereco, за да се покрият изискванията в F при естествено вентилираните домове, една къща с площ 130 m2 ще трябва да има между 16 и 20 вентилационни отвора, което е доста неприятна перспектива за един нов дом.

Съгласно разпоредбите от 2011 г. много по-големи площи са били необходими за естествено вентилираните жилища да постигат въздушна пропускливост по-добра от 5 m3/hr/m2, но доказателствата сочат, че това рядко се е извършвало на практика. Новият контрол вече гарантира, че такива правила се прилагат, а с него може и потенциално да се намали броят на сградите с естествена вентилация – ако се изисква такъв неприятно огромен брой вентилационни отвори – и да се увеличи броят на тези с механична вентилация за постигане на по-високи нива на херметичност .

Научните доказателства показват, че херметичните домове с механична вентилация имат по-добро качество на въздуха в помещенията и имат по-малък риск от мухъл.

Херметичност и здравословни домове

Със сигурност сега ирландската строителна индустрия има огромната възможност да премине напред към нова ера на строителство – тази, която взима под сериозно внимание сградната обвивка, високите нива на херметичност и механичната вентилация. Научните доказателства до момента показват, че домовете с механични вентилационни системи, поддържащи постоянен въздушен поток, имат по-добро качество на въздуха в помещенията и са изложени на по-малък риск от влага и мухъл. Също така е важно да запомните, че херметичността не означава само предотвратяване на енергозагуби – тя също защитава конструкцията от навлизането на влажен въздух, който потенциално може да причини гниене.

За архитектите добрият проект вече може да направи постигането на херметичност значително по-лесно и по-евтино. За строителите и техническите ръководители комуникацията, обучението и контролът на качеството могат да помогнат за постигането на същите цели. Екипите на ирландските строителни обекти вече постигат средна въздушна пропускливост под 3 m3/hr/m2 – няма причина сега да не можем да слезем до 1 m3/hr/m2 и по-ниско. Обучението на вашия екип за постигане на херметичност е инвестиция, която ще бъде изплатена с годините.

Защо херметичността е рентабилна

Докладът, публикуван от Passivhaus Trust във Великобритания, подчертава степента, с която добрата практика може значително да намали разходите при осигуряване на херметичност. Проучвайки допълнителните разходи за постигане на стандарта Passivhaus, той установи, че когато се прилагат най-добрите практики – добър, семпъл проект със строги изисквания по време на строителната фаза – допълнителните разходи за постигане на Passivhaus стандартът за херметичност (0,6 въздушен обмен на час при 50 паскала) може да се намалят до £8 на m2, но средната цена е около £30 на m2. Дори последното е по-малко от допълнителните разходи за други ключови елементи като изолация и стенни/покривни облицовки, прозорци и врати, механична вентилация с рекуперация на топлина, строителен надзор и други. (Това проучване се фокусира и върху ранни проекти за пасивни къщи, така че вероятно цената на херметичността може да падне допълнително, тъй като екипите стават по-опитни в постигането ѝ).

„Някои предполагат, че изграждането на херметична сграда струва повече, но това е погрешно, след като с добро планиране и старателна работа можете да получите 0,041 m3/m2 случайно“, казва архитект Марк Сидал, позовавайки се на скорошен негов проект, който постигна този рекорден резултат за въздушна пропускливост. „Като цяло сградата или е херметична, или не е. Добрият проект прави работата лесна и цената не от особено значение.“

В крайна сметка херметичността е свързана с добро проектиране и планиране, добре обучен екип, ясна комуникация и качествени практики на място. Интегрирането на тези елементи в проектирането и строителството може първоначално да не е толкова просто, колкото, да речем, инсталирането на допълнителна изолация, но в дългосрочен план те със сигурност ще бъдат един от най-умните и най-рентабилни начини за намаляване на потреблението на енергия и покриването на NZEB.

Искате да научите защо херметичността е жизненоважна за стандарта NZEB и как тя улеснява постигането му? Изтеглете нашето безплатно ръководство за сгради с почти нулево потребление на енергия сега!

Лени Антонели

Лени е журналист, който отразява събитията около екосъобразността и околната среда. Той пише за строителните среди от повече от десетилетие и е заместник главен редактор на списанието за екосъобразно строителство Passive House Plus.